Thursday, November 22, 2018

Църквата на св. Игнатий Лойола (The church of Sant'Ignazio Loyola)

Йезуитската църква на св. Игнатий Лойола би трябвало да има величествен купол, но когато парите свършват през 1642 г., плановете са изоставени. Вместо напълно да се откаже от купола, художникът и член на йезуитите Андреа Поцо предлага да нарисува илюзия с реални размери на купол, която да заблуждава очите на посетителите (стига те да я гледат от правилния ъгъл). Неговият шедьовър и днес заблуждава. Нарисуван между 1685 и 1694 г., това е забележителен пример на работа с перспективата. В слънчеви дни илюзията е много ефективна; ако навън е облачно, вътре в „купола“ „проникващата светлина“ изглежда доста странно.

Поцо рисува и друга илюзия за тавана на църквата на св. Игнатий Лойола. Огромната картина, изобразяваща живота и делото на св. Игнатий, повдига и разширява простата сграда към небето, използвайки наложената перспектива, за да придвижи образите във височина. Техниката е известна като quadratura или trompe-l'oeil – смес от геометрично точна архитектура с наложена перспектива и елементи на фантазия, например херувимите и носещите се във въздуха светци. Поцо пише книга по темата, наречена Perspectiva Pictorum and Architectorum, която е много влиятелна сред други барокови художници.

Както куполът, така и централната картина на тавана са рисувани на едно-единствено 17-метрово платно. Работата на Поцо върху илюзиите е толкова добре приета, че той получава поръчка за останалите художествени произведения в църквата.

През април 1891 г. огромна експлозия в барутен погреб точно на границата на града разтърсва Рим и уврежда тавана на църквата. (Тази експлозия е причината за срутването на част от покрива на сградата на Парламента и предизвиква огромна паника в града.) Реставрацията през 1961 г. възстановява илюзията.

През 1703 г. Поцо повтаря илюзията с купола във Виена в йезуитска църква, която днес се нарича Университетска църква, и в църквата на Исус във Фраскати в Италия.

Най-добрият начин да се види илюзията е да се влезе в църквата със сведен поглед, докато човек стигне до кръглия мраморен маркер, който сочи идеалната гледна точка към илюзията с купола. Втори маркер на пода сочи идеалното място за наблюдаване на останалата част от тавана.

Църквата е проектирана от йезуитския математик Орацио Граси. Той я проектира по плановете на Карло Мадерно и пренася чувството за театралност, създавано от малкото площадче пред църквата, внушаващо идеята за барокова сцена. Piazza Sant'Ignazio пред църквата на св. Игнатий Лойола е театрална сцена от сгради, проектирани от Рагуцини в късно бароков/ранен рококо стил.

В страничните олтари се намират гробниците на трима влиятелни светци на йезуитите и затова църквата е място за поклонение на много йезуитски пилигрими от целия свят.














































































































No comments:

Search This Blog

Blog Archive