Трастевере (Trastevere, Rome)

Трастевере е средновековен квартал в Рим, който е отделен от централната градска част от река Тибър. Независимо от тесните улички, той винаги е пълен с туристи, привлечени от чара му. Това е единственото място в Рим, което е оцеляло от средновековието. Макар че поддържа силна местна идентичност, Трастевере предлага много места за настаняване, туристически атракции, забавления и магазини. Кварталът е микрокосмос, капсулиращ в себе си епохи, хора и начини на живот. Тук може да се види истински комплекс от лъкатушещи средновековни улици и къщи – както аристократични, така и най-обикновени. Най-характерното за него са калдъръмените улици, украсени с бръшлян, прекъсван от рамките на прозорците, шумът и буботенето на мотопеди с всякакви размери, прането, висящо върху улиците, за да съхне, уличните търговци, художници, възбуждащият аромат на прясно изпечена пица и всякакви хора – и местни, и туристи.

Буквално преведена, думата "Трастевере" произлиза от латинското "trans Tiberim", т.е. "отвъд Тибър". Трастевере е завладян от римляните по време на техния най-величествен период (753–509 г. пр. Хр.), за да имат достъп и контрол върху водния път от двете страни на реката. Тъй като това е само стратегически ход, римляните не се интересуват да строят от тази страна на реката и Трастевере е оставен да се развива както намери за добре.

Рибари започват да се заселват от тази страна на Тибър; появяват е и имигранти, идващи от Изток. Тъй като този преден пост е бил като цяло пренебрегван от римляните, гражданите на Трастевере развиват собствена култура, което му позволява да стане уникалния, еклектичен район, който е днес. Трастевере със своите сокаци, с разнообразието на нощния живот и скритите археологически съкровища, днес е дом на художници от цял свят, студенти и емигранти, които са влюбени в разнообразния му силует и многобройни тайни.

До времето на император Август районът е бил непосредствено извън града и е бил свързан с пристанище нагоре по реката. По времето на Август той е бил толкова гъсто населен, че императорът установява тук една от казармите на гвардията, които са приютявали почти хиляда гвардейци, действащи като служба за спешна помощ, за пожари и при местните бунтове. Трастевере е представлявал един от най-космополитните райони в Рим, населен от комбинация от римляни, гърци и евреи, които живеели наблизо. Като всеки космополитен град, той е бил шарена смесица от култури, кухни и обичаи.

И до днес "Trasteverini" – жителите на Трастевере, са "автентичните римляни", известни със своя диалект на италианския език и с прагматичния си подход към живота на "живей и остави и другите да живеят", които от векове са живели в среда на културна интеграция.

Установяването на еврейска колония вероятно е било причината за ранното разпространение на християнството в този район и сформирането на различни "tituli" (енории), например Санта Мария в Трастевере, Сан Крисогоно и Санта Чечилия.

Официалната еволюция на Трастевере е била много бавна. Макар че е бил много важен търговски район, минават 1200 години, преди той да стане тринадесетият официално признат район на Рим. Гербът му – златен лъв на червен фон, символизира гордостта на района и кръвта на мъчениците, които са умрели в ранните дни на християнската епоха. Лъвът може да се отнася и до политическата фракция, която е била на страната на папата и е имала множество поддръжници в областта.

Улиците и пасажите в Трастевере остават непавирани до 1400 г., когато папа Сикст IV нарежда да бъдат покрити с тухли. Тъй като се оказват неподходящи за колелата на каруците обаче, тухлите по-късно са заменени със "Sampietrini" (калдъръм), който остава и до днес, превръщайки придвижването с мотопед и колело в опасно начинание.

Водата на Трастевере идва от древен акведукт, построен за пръв път от римляните по време на управлението на император Траян. Папа Павел V през ХVІІ век реконструира акведукта, който получава новото име Аква Паола в чест на папата. Той води до един от най-големите и най-драматичните фонтани в Рим, известен като Fontanone (големия фонтан).

През същия век са построени и болницата Сан Галикано и комплексът Сан Микеле а Рипа, който първоначално е създаден като благотворителен център, по-късно става затвор, а накрая е трансформиран в днешната централа на Министерството на културата.

До ХVІІІ век Тибър е от централно значение за търговията и реката тече на нивото на улиците, често излизайки от коритото си и наводнявайки града чак до Пиаца Венеция. Пиедмонтците, които пристигат през 1870 г., са изправени незабавно пред кошмара на наводненията: нивото на водата се вдига със 70 м, предизвиквайки хаос по целия път до Испанските стъпала. Такава драма изисква сериозно действие: въпреки необходимостта от разрушаване на няколко древни църкви и разчленяването на прекрасната градина на Палацо Дела Фарнезина, те изграждат стени покрай коритото на реката. По-късно по-ниското ниво на водата намалява вероятността от наводнения, но стените правят реката и по-трудно достъпна. Макар и благотворно от гледна точка на хигиената и удобството, намалялата роля на реката означава и че Трастевере губи значението си за Рим като брънка в търговската верига.

В Трастевере има много какво да се гледа: Сан Крисогоно, Понте Систо, Санта Мария ин Трастевере, Санта Чечилия ин Трастевере, Изола Тиберина, Джаниколо (част от Световното наследство на ЮНЕСКО) и още, и още. В Трастевере е и скандалният Джаниколо: макар че е вторият по височина хълм в съвременния Рим, Джаниколо не фигурира сред пословичните Седем хълма на Рим, тъй като е на запад от Тибър и извън границите на древния град. Джаниколо обаче се издига високо над Рим и гледката от него е притегателна сила за всички туристи. Хълмът става скандално известен в древен Рим като място, на което жреците идват, за да разгадават знаменията на полета на птиците, от които пророкували резултата от военните или търговските начинания в града.

Много неща са се случвали на хълма Джаниколо, но той е най-известен като мястото на битката между войските под командването на Джузепе Гарибалди срещу французите, които идват тук, за да възстановят папското управление. Французите имат значително числено превъзходство, но Джузепе Гарибалди успява да удържи в продължение на седмици, преди най-накрая да е разгромен след идването на френски подкрепления. На Джаниколо днес има няколко паметника, посветени на Гарибалди и неговите войски, които падат в защита на Римската република. Ако човек се заслуша внимателно по обяд всеки ден, ще чуе топовния изстрел от Джаниколо, който се е използвал, за да предупреди камбанариите на околните църквите да зазвънят, тъй като е 12 часа. Това е ритуал, който е поддържан от 1847 г. с прекъсване само от 20 години, а днес топовният гръм ознаменува и много празнични поводи, включително през 2011 г., когато салютът е в чест на 150-годишнината от обединението на Италия.

Центърът на обществения живот в квартала е Пиаца ди Санта Мария – голям площад пред църквата Санта Мария – една от най-старите църкви, както и една от задължителните за посещение в Рим. Украсена е с прекрасни златни мозайки както вътре, така и отвън и е построена върху основите на църква, датираща от ІІІ век. На площада има и стар осмоъгълен фонтан, който е възстановен от Карло Фонтана през ХVІІ век. По краищата на голямата пиаца има редица скъпи кафенета и ресторанти с маси навън.

В кварталните улички обаче човек може да намери разкошна италианска храна, без да се бърка дълбоко в джоба. Ресторантите обикновено отварят по-рано в сравнение с други части на Рим и могат да обслужват туристи, които нямат време да остават до късно за вечеря.

В неделя близо до Viale Trastevere търговци на антики и на оказионни стоки разполагат сериите си в Porta Portese – един от най-големите битпазари в Европа, а също и едно от най-добрите места за пазаруване в Рим, особено ако човек няма нищо против да се пазари.

Най-добре е да се тръгне без карта и човек просто да се остави да се загуби из тесните улички, за да се натъква на всякакви красоти на най-изненадващи места, а когато накрая е останал без крака от ходене, дружелюбните местни хора ще му покажат нужната посока.