Friday, November 23, 2018

Базиликата Санта Мария Маджоре (Basilica of Santa Maria Maggiore)

Санта Мария Маджоре е една от четирите папски базилики в Рим. Това е и най-голямата от 26-те църкви в Рим, които са посветени на Дева Мария. Строежът ѝ е поръчан от папа Либерий, който – както казват – на 5 август 356 г. вижда в съня си Дева Мария. Тя му показва къде да се построи църквата чрез снеговалеж на хълма Ескуилино (това е причината църквата да се нарича и с второ име – Санта Мария „ad Nives“, или „на снега“). Изглежда обаче, че днешната Санта Мария Маджоре е построена при Сикст III, който я посвещава на майчинството на Мария точно след Събора в Ефес през 431 г. От времената на късната империя на хълма Ескуилино обаче има малък храм, посветен на Юнона и защитата на раждането и майчинството.

Независимо от множеството преустройства, вътре църквата запазва трите си кораба от V век, отделени от 40 монолитни мраморни и гранитни колони. През 1288 г. Николо IV нарежда строителството на трансепта (напречния неф на църквата). Александър VI (1254–1261) нарежда строителството на тавана на централния кораб на църквата, материалите за който – както се твърди – пристигат директно от Новия свят заради испанския произход на папата. Таванът е позлатен, а златото е донесено от Колумб за кралица Изабела и крал Фердинанд в Испания.

Камбанарията с нейния оформен като пирамида връх е от 1300 г. и с височината си от 75 м е най-високата в Рим. През 1500 г. са добавени страничните параклиси.

В задната част на базиликата на Пиаца Ескуилино може да се види апсидната зона, завършена през 1600 г. от архитекта Карло Риналди, който преработва предишен проект на Джан Лоренцо Бернини.

В центъра на площада Ескуилино се изправя огромен обелиск, който идва от мавзолея на Август и е издигнат тук от папа Сикст V през 1587 г.

Освен апсидата (голямата полукръгла зона в църквата с купол, обикновено в източния край, в която е олтарът), Климент X нарежда строителството на сградата вдясно на главната фасада на Пиаца Санта Мария Маджоре, а Климент XI довършва фасадата със сградата вляво, завършена по-късно с новия облик на фасадата от Фердинандо Фуга през 1743–1750 г. Loggia delle Benedizioni (горната лоджия) също е дело на Фуга, но е достъпна само чрез 30-минутен тур с екскурзовод, който невинаги се предлага. Там по-добре могат да се видят цветните мозайки от XIII век на Филипо Рузути и бароковото спираловидно стълбище на Бернини.

Цялата базилика е реставрирана от Фуга дори и вътре. Архитектът запазва палеохристиянската структура с 40-те монолитни колони, които разделят пространството на трите кораба. Големият балдахин в олтара също е дело на Фуга, а четирите червени порфирени колони, които поддържат балдахина, са обогатени с украса от златни листа от Джузепе Валадиер през 1800 г. Златните мозайки върху триумфалната арка са от V век и изобразяват сцени от ранния живот на Христос.

Олтарът на тази базилика е папски, т.е. може да се използва само от папата или от свещеник, който е получил специално разрешение от него. Папата обикновено отслужва литургия тук на празника Успение Богородично на 15 август. Порфирената урна в олтара съдържа мощи на св. Матей и други мъченици.

Под олтара е confessio със статуя на папа Пий IX на колене. Под тази част във Витлеемска крипта (построена е така, че да наподобява пещерата на Рождество Христово във Витлеем) е погребан св. Йероним (умира през 420 г.), който е автор на латинския превод на Библията.

Църквата има важни параклиси в страничните кораби. В дясно е Сикстинският параклис или параклисът на Светото причастие, поръчан от папа Сикст V на Доменико Фондана през 1585 г. В този параклис са гробниците на двама папи: Сикст V и Пий V. След това Паолинският параклис е поръчан от Павел V на Фламинио Понцо, който го строи между 1605 и 1613 (копирайки Сикстинската капела). Тук се пази иконата на Дева Мария от IX в., за която се смята, че е спасила жителите на Рим от епидемия.

До входа е Параклисът на кръста и този на св. Михаил и св. Петър, окован във вериги, чиито фрески се приписват на Пиеро дела Франческа. В левия кораб е параклис от XVI в. в чест на мъченичеството на св. Катерина от Александрия, описано във фреските. Първоначалният план на параклиса Сфорца, построен през XVI в. от Джакомо дала Порта, е на Микеланджело Буонароти. В църквата се пази и част от детската ясла на Иисус, донесена от Витлеем през VII век.

Като цяло базиликата е илюстрация на различни архитектурни стилове: от раннохристиянски до барок. Цялата сграда е възстановена и реновирана през XVIII век, така че фасадата и голяма част от интериора е от този период. Камбанарията, някои от мозайките и мраморните подове са от средновековието, а някои от йонийските колони са от древни римски сгради, има мозайки от V век; таванът е от Ренесанса, куполите и параклисите са от епохата на барока. Тъй като цялата църква е изградена от останки от различни исторически периоди, Санта Мария Маджоре обобщава най-важните етапи в християнското изкуство в Рим.




























































































































































































































No comments:

Search This Blog

Blog Archive