Намира се в местността Соколова пещера на 12 км югоизточно от Габрово и на 4 км от етнографското селище Етъра.
До него има автобусен транспорт, а от Етъра може да се стигне по маркираните пътеки за по-малко от два часа.
Соколският манастир "Успение Богородично" е основан през 1833 г. от униатски архиепископ Йосиф Соколски.
Той дошъл тук от Троянския манастир заедно с йеромонах Агапий и същата година до входа на близката пещера построили малка дървена църква и жилищна сграда.
Година по-късно на мястото на съборената дървена църква е издигнат днешният голям храм със средствата и помощта на селяните от близките села Етъра и Нова махала.
В средата на просторния манастирски двор ромоли уникална белокаменна чешма с осем чучура със соколи, за която се предполага, че е построена през 1865 г. от майстор Колю Фичето.
Новопостроената църква е осветена на 15 август 1834 г. от търновския митрополит Иларион Критски.
През 1836 г. в Соколския манастир е открито килийно училище, а обителта се превръща в образователен център, където преподава за кратко и известният просветител Неофит Бозвели.
Представлява красива еднокорабна, едноапсидна, еднокуполна сграда с две конхи и открит притвор – забележителен паметник на българската възрожденска архитектура.
През 1862 г. поп Павел Зограф и синът му Никола от с. Шипка, Казанлъшко, украсяват със стенописи наоса (вътрешната част) на църквата и обширната й нартика (преддверие).
Изографисването продължило през 1935 г.
Соколският манастир участва активно и в националноосвободителните борби на българския народ.
През 1856 г. в манастира отсяда четата на капитан Дядо Никола, където е осветено знамето ѝ.
Турците разбиват четата, а осем от четниците увисват на бесилката на скалите край манастира.
По време на Априлското въстание на тук е сформирана четата на воеводата Цанко Дюстабанов и оттук Габровската чета започва бойния си път.
Васил Левски също е намирал подслон тук.
По време на Руско-турската война манастирът е бил превърнат във военна болница.
Малка музейна експозиция пази реликви от борбата за освобождение.
От основаването си до 1959 г. Соколския манастир бил мъжки и в него са служили над 100 монаси, а монашеското братство са оглавявали 15 игумена.
През 1836 г. архимандрит Йосиф Соколски основава в Габрово девическия манастир "Свето Благовещение", който е взривен през 1959 г. и монахините са преместени в Соколския манастир.
В северната част на манастира монахините уреждат параклис "Свето Благовещение", който разполага с две икони - "Исус Христос" и "Света Богородица с младенеца" - рисувани от Захари Зограф.
Днес манастирът е постоянно действащ и представлява комплекс от черква, жилищни и стопански сгради.
Унищожените при пожари през 1918 г., 1924 г. и 1938 г. части на манастира са възстановени през периода 1980–1982 г.
Манастирът е обявен за паметник на културата.
Манастирът се намира на прекрасно място с успокояващи очите гледки, но за съжаление посещението му е помрачено от традиционните български културни особености, сред които тълпите невярващи вярващи, дошли на кръщенета с твърде къси поли, за да могат да се нарекат така, блузки с презрамки, по шорти, джапанки и анцузи. Няма кой да обърне внимание и да поучи посетителите на нужното почтително поведение, но за сметка на това на доста места са сложени написани на ръка "тарифи" за снимане (доколкото си спомням – 10 лв.).
Другата ни традиционна слабост, за която силно се обидихме на чеха Давид Черни заради неговата арт инсталация, не пропуска също да се обади. Смрадта се разнася и навън – нещо като указателна табела, а посещението на мястото е "приключение".
Съвсем близо до тоалетната се намира столовата на манастира. Искрено се надявам този ден да е бил изключение, защото беше невъзможно да се мине покрай нея заради излъчваната тежка, полепваща миризма на мухъл, нещо развалено, спарен въздух и прокиснали запръжки.
Текстът с информацията за манастира е взет предимно от този сайт.
Соколски манастир
Posts
No comments:
Post a Comment