Най-старата от групата сгради, които изграждат обсерваторията, е Фламстийд Хаус. Тя е построена през 1675 г., а архитектът ѝ е сър Кристофър Рен. Построена е като дом за първия кралски астроном Джон Фламстийд. Той живее в четирите стаи на приземния етаж и работи в Осмоъгълната стая до смъртта си през 1719 г. Неговият наследник на поста е Едмънд Халей – известен заради кометата, която носи неговото име. Следващите кралски астрономи живеят в нея до 1948 г.
Сред другите сгради е тази на Меридиана, която всъщност са три сгради, построена между 1749 и 1855 г., и Голямата екваториална сграда с нейния купол с формата на лукова глава. Тя е построена през 1857 г., а куполът е инсталиран през 1893 г. Той е сериозно увреден през Втората световна война и днешният купол е построен през 1975 г.
Работата на Кралската обсерватория в Гринуич е преместена в Хърстмънсър Касъл в Съсекс през 1948 г., а оттам в Кеймбридж в края на миналото десетилетие. Днес Гринуичката обсерватория е предимно туристическа атракция.
В сградите днес е разположен Националният морски музей. Днес там са изложени много от инструментите, използвани в миналото, и колекция от часовници: от слънчеви до електронни.
На върха на същия хълм като Старата Гринуичка обсерватория се издига статуята на генерал Джеймс Улф (1727–1759), гледаща към Темза. Генерал Улф е командвал британските сили в Квебек срещу французите и е постигнал голяма победа с цената на живота си. Той е бил жител на Гринуич и е погребан в енорийската църква "Св. Алфидж". Статуята е издигната през 1930 г. и има надпис: "Този паметник, дар от канадския народ, е открит от маркиз дьо Монкалм".
От площадката около статуята се разкрива прекрасна гледка към Гринуич, Айл оф Догс през реката с купола на Св. Павел и други високи сгради в Ситито на Лондон.
Сред експонатите е 28-инчов рефракторен телескоп – един от най-големите в света. Той първоначално е бил преместен в Хърстмъсър, но е върнат за 300-годишнината на обсерваторията и продължава да се използва и днес за изследвания и за учебни цели.
Какво са правели хората в миналото за определяне на времето? Само най-богатите са можели да си позволят да си купят собствени часовници. Повечето са разчитали на обществени слънчеви часовници, за да се ориентират за времето. Това е довело до различни местни времена в страната, като часовниците в източната страна на Англия са били с около 30 минути по-напред от тези на запад.
Трудностите, породени за всеки от използването на собствено местно време, в крайна сметка водят до създаването на Стандартното време, базирано на Нулевия меридиан в Гринуич.
Топката на времето на покрива е издигната за пръв път през 1833 г. и е осигурявала първия обществен сигнал за времето. Пет минути преди 13 ч всеки ден топката се вдига до средата на пилона, стигайки до върха в 12:58 ч. Тя се пуска точно в 13 ч. Тъй като ярката червена топка може да се вижда много ясно от реката, корабите са използвали сигнала, за да сверяват времето. Топката на времето не се пуска, ако е прекалено ветровито.
Географската ширина и дължина са средства, чрез които корабът може да открие къде се намира и така да плава в безопасност. Разбира се, това са въображаеми линии върху земята. В миналото е било относително проста работа да се открие географската ширина, като се измери височината на слънцето, но географската дължина е била проблем в древността. Тя се откривала, като човек сравни времето, показвано от два часовника: единият нагласен да показва местното време, а другият остава непроменян, но проблемът е, че часовниците по онова време не са били достатъчно точни, особено тези, които са можели да работят на борда на корабите. Грешки от няколко минути твърде често са водели до сериозни проблеми, а нерядко и до корабокрушения.
Международна конференция за меридиана се свиква във Вашингтон през 1884 г. и делегатите препоръчват на своите правителства Гринуич да бъде приет за Нулев меридиан. Решението съвсем не е било единодушно. Канадският делегат Санфорд Флеминг представя числа, показващи, че 72% от световното корабоплаване използва Гринуич като нулев меридиан, а останалите 28% се разделят между десет различни меридиана. Французите по политически причини заявяват, че те биха приели Гринуич като нулев меридиан единствено ако Великобритания приеме метричната система. През следващите години различни правителства приемат Гринуич официално за нулев меридиан и само Франция се отклонява от това решение. В крайна сметка през 1911 г. е приет закон, който обаче остава единствено на книга до 1978 г., когато Франция най-накрая приема Универсалното време.
Гринуичкото време (GMT) е средно слънчево време, а "пладне" се дефинира като времето, когато слънцето пресича Гринуичкия меридиан, 0 градуса географска дължина. Тъй като земната орбита е елиптична, слънцето като че ли не се движи спрямо звездите с постоянна скорост, така че се използва хипотетично средно слънце, за което се приема, че се движи с постоянна скорост – средната скорост от действителната му скорост. Секундата се дефинира като 1/86400-та от средния слънчев ден.
По-късно учените откриват, че заради колебанията в планетарната орбита имат нужда от по-точно измерване на секундата и през 1967 г. се приема Универсалното координирано време (известно по някаква причина като UTC, а не UCT). То дефинира секундата, като я свързва с радиацията, излъчвана от атом на цезий-133. UTC официално замества Гринуичкото време (GMT), но за всички измервания с изключение на най-точните те са едно и също и повечето хора продължават да говорят за Гринуичко време. Историческата ирония е, че UTC се координира от Париж, макар че е базирано на Гринуичкото, а не на парижкото време.
В двора на Кралската обсерваторията има месингови ленти на земята и стените, които отбелязват точното място на линията на меридиана. Човек може да "яхне" линията и да стои с единия крак в едното, а с другия – в другото полукълбо– любимо занимание на туристите.
Гринуичката обсерватория, основана по заповед на крал Чарлз II през 1675 г. за изучаване на средствата за определяне на географската дължина, е станала признат световен авторитет по темата.
Във Фламстийд Хаус днес има две галерии на времето: "Времето и географската дължина", и "Времето и Гринуич".
Апартаментите на кралските астрономи
Апартаментите на кралските астрономи
Апартаментите на кралските астрономи
Апартаментите на кралските астрономи
Красивата Осмоъгълна стая е била проектирана, за да се наблюдават небесните събития, включително затъмнения, комети и движения на планетите.
Позиционирането на Фланстийд Хаус обаче означава, че първоначалната цел на Обсерваторията не може да се осъществява от Осмоъгълната стая. С големи прозорци, стаята е идеална за наблюдаване на небето, но не и за позиционни наблюдения, защото нито една от стените не е подравнена по меридиан.
Повечето важни позиционни наблюдения в действителност са се правели в малък "навес" в градините на Обсерваторията, въпреки че крал Чарлз II остава в блажено неведение за това. Осмоъгълната стая е отворена за посещения и днес там са изложени няколко часовника и астрономически инструменти.
Гринуичкият 28-инчов рефракторен телескоп е най-големият във Великобритания от този вид и седмият по големина в света. Завършен през 1893 г., той е бил проектиран, за да поддържа Кралската обсерватория в авангарда на съвременната астрономия. Използвал се е за изследвания на двойни звезди до "пенсионирането" му в края на 60-те години на ХХ век. Днес е централна част от образователни програми в Кралската обсерватория. Със скорошното добавяне на компютърна направляваща система и CCD камера той продължава да изпълнява функцията си на отлично зрително помощно средство за наблюдаване на нощното небе.
В двора на Кралската обсерватория в Гринуич
Една от сградите на Кралската обсерватория, днес магазин за сувенири.
До сградите на Кралската обсерватория е новият планетариум "Питър Харисън" със 120 места, който използва най-модерната технология за изследване на космоса. Планетариумът може да се разглежда като пътуване с автобус във Вселената за изследване на чудесата на нощното небе.
Комбинирайки реални образи от космически кораби и телескопи с компютърно генерирани образи, прожектирани върху купола, в планетариума човек може да полети в ядрото на Слънцето, да се транспортира в далечни галактики, да види раждането на звезда или да кацне на Марс. Планетариумът "Питър Харисън" към Кралската обсерватория в Гринуич е единственият планетариум в Лондон и представя най-модерна HD-технология, илюстрации, базирани на реални научни данни, и професионални астрономи.
Posts
No comments:
Post a Comment