След основаването на Турската република в Анкара Мустафа Ататюрк прехвърля всички държавни функции на новата столица, но при посещенията си в Истанбул Ататюрк се настанява в малка стая в Долмабахче. Там той посреща чуждите гости. Там прекарва и най-тежкия си период от болестта и умира в двореца на 10 ноември 1938 г. 9:05 ч – всички часовници в двореца са спрени и показват този час. По-късно той е превърнат в музей.
Днес всички части на двореца Долмабахче са възстановени и открити за посещения. Снимането вътре е строго забранено и за спазването на забраната се грижат огромен брой пазачи. Комплексът се администрира от Националния тръст на дворците и е отворен за посетители с изключение на понеделник и четвъртък, между 9 и 16 ч. Смята се за един от най-важните исторически паметници в Истанбул, който е задължителна спирка за туристите.
Джамията Долмабахче е построена заедно с двореца в неокласически и имперски стил и се намира на брега на юг от двореца Долмабахче. Този тип джамии са много богати на украшения и орнаменти в стил рококо (за възмущаващите се: това е официалната турска информация). Архитектурата на Долмабахче е много различна от тази на класическата отоманска джамия. Тя напомня повече на силно украсена дворцова зала, отколкото на свято място, тъй като е проектирана като част от двореца Долмабахче. Първоначално джамията е поръчана от Bezm-i Alem Valide Sultan – майка на султан Абдул Меджид, но след смъртта ѝ е продължена от султан Абдул Меджид. Архитектът ѝ е Карабет Балян, който я завършва през 1855 г. Тя е един от най-известните примери на отомански джамии от ХІХ в. Има правоъгълна, двуетажна султанска част и видима геометрична структура с основа от 25 x 25 м. Част от дворцовия комплекс е и затова има предна част, в която държавните официални лица и суверенът са можели да се молят, и двуетажна част за суверена, подходяща за обществената процесия на султана до джамията в петъчните дни. Има две минарета с един балкон и един-единствен купол върху квадратен под. Вътрешността е смесица от ампир и барок. От купола се спуска ценен полилей.
Часовниковата кула Долмабахче е разположена извън двореца. Построена е от известния арменски архитект Саркис Балян между 1890 и 1895 г. по нареждане на отоманския султан Абдул Хамид II (1842–1918). Добавена е към двореца Долмабахче.
През 1979 г. оригиналният механичен часовник е отчасти електрифициран. На двете противоположни страни на кулата е поставена tughra (калиграфски монограм, печат или подпис на отомански султан) на султан Абдул Хамид II.
Пред кулата е Вратата на съкровищницата зад площад на европейския бряг на Босфора до джамията Долмабахче. Проектирана в отомански необароков стил, четириетажната кула с четири страни е висока 27 м. Часовникът е произведен от известната френска часовникарска къща Жан-Пол Гарние и е инсталиран от дворцовия часовникар Йохан Майер.
Дворецът е разположен на площ от 110 хил. кв.м на европейския бряг на Босфора между пристанищата Бешикташ и Кабаташ. Планът и подреждането на Долмабахче е адаптация на традиционната турска къща в много по-голям мащаб, построен с тухлени вътрешни стени, каменни външни стени и дървени подове.
Долмабахче означава "Изпълнена градина". До ХVІІ в. това място е един от заливите на Босфора, което е естествено пристанище. От ХVІІ в. отоманските адмирали са акостирали и са се провеждали традиционните морски церемонии, когато отоманските турци са завладели Истанбул. През вековете от време на време е било запълвано и така става една от уникалните градини на Босфора, наречена Долмабахче.
Строителството на двореца е завършено за 13 години и струва 5 милиона отомански златни лири (еквивалента на 35 тона злато). Султан Абдул Меджид I, който е 31-вият султан на Отоманската империя, нарежда строителството на двореца. Този прекрасен палат изобразява властта и богатството на султаните. На снимката: Вратата на съкровищницата.
За отоманската съкровищница дворецът е ненужен разход и заради външния дълг тя се изпразва. Дворецът на моменти е бил празен и неизползван в продължение на 32 години след рухването на Отоманската империя.
В Долмабахче живеят последните 6 султана и халиф Абдул Меджид, а след него повечето от следващите султани предпочитат да живеят в по-малки палати, които са си построили по бреговете на Босфора. Палатът е използван и от Ататюрк след обявяването на републиката.
Дворецът Долмабахче е смесица от много европейски архитектурни стилове. Той е най-западният и най-новият от всички. Този дворец е повлиян от широко разпространените естетически подходи на доминиращата европейска архитектура по онова време и прави компромис с редица характеристики на отоманската традиция в строежа на дворци.
Построен е между 1843 и 1856 г. от Карабет Балян – най-известния представител на семейство арменски архитекти – главния архитект на султан Абдул Меджид. Дворецът с три етажа, включително сутеренния етаж, е построен симетрично, с 45 хил. кв.м използваема площ, така че има 285 стаи и 46 зали, 6 турски бани, 1427 прозореца, 68 тоалетни и килими, покриващи всички подове. Фасадата му е дълга 600 м по европейския бряг на Босфора.
Мраморът е донесен от островите в Мраморно море, порфирът (събирателно понятие за различни вулканични скали ) – от древния град Пергамон, алабастърът – от Египет, мебелите са купувани в Париж, вазите са от Севр, полилеите – от Англия, копринените килими – от Хереке и Лион по специална поръчка.
Почти всички от 99 малки и 131 големи ръчно тъкани килими са копринени и всички са изтъкани в султанските работилници в Хереке – 4500 кв.м, покрити с килими. Смята се, че за украсяването на двореца са използвани 40 тона сребро и 14 тона злато.
Вътрешността на двореца Долмабахче е декорирана с картини; картините на тавана са рисувани от френски и италиански художници. Има много картини и от известния руски художник Айвазовски. Използват се 156 часовника, 58 свещници и 280 вази, повечето от които са поставени симетрично. През периода 1910–1912 г. Долмабахче се сдобива с централно отопление и електричество. На снимката: Вратата на султана отвътре.
Основният дворец е L-образна сграда с дълга фасада по Босфора. От запад на изток в него влизат 3 основни части. Selamlik (мъжката административна част) или Mabeyn-i Humayun е мястото, където се провеждат държавните дела и е най-важната част от гледна точка на функция и великолепие.
Влиза се в много голяма зала, кристално стълбище и други декоративни елементи, чиято цел е да впечатлят посетителя. Две големи зали на горния етаж, украсени с кристални полилеи, килими и камини, както и с имперски хамам (баня), украсена с египетски алабастър, са другите внушителни елементи на частта Selamlik.
Muayede,или Голямата/Церемониалната зала в средата, е разположена между Harem и Mabeyn-i Humayun. Тя е най-високата и най-великолепната част на двореца Долмабахче – голяма квадратна зала с монументални пропорции: има площ от 2000 кв. м. и висок 36 м таван. Тази зала се разграничава от другите части на двореца с 56-те си колони. Украсена е с кристален полилей, тежащ 4,5 тона, който е изпратен от кралица Виктория, и огромен копринен килим от Хереке.
В тази Церемониална зала са се провеждали важни държавни и религиозни церемонии; процесиите са влизали предимно от страната на Босфора, където има морска врата, позволяваща на гостите да пристигат по вода. На жените не е било позволено да присъстват на тези церемонии, така че те са ги гледали от прозорците на дълъг коридор, свързващ Selamlik с Harem, преминаващ точно над Церемониалната зала.
Горните галерии са били използвани от чуждите посланици, които са били канени на религиозните церемонии, но и от оркестъра по специални поводи. През зимата Церемониалната зала е била затопляна с горещ въздух от отоплителната система в основата на 56 високи колони – тази система е осигурявала комфортна температура дори и в най-студените дни.
Били са нужни около 3 дни, за да се затопли залата както трябва преди всяка церемония. Внасял се е златен трон и султанът е приемал първенците и дипломатическия корпус, седнал на него. Галериите са били заделени за дипломатическия персонал, гостите мъже и жени и дворцовия оркестър.
Harem-i Humayun, или Харемът, е затворената част за султана и семейството му. Свързан е с частта Selamlik чрез дълъг коридор, който е бил пазен през цялото време, за да се гарантира, че никой няма да мине по него.
Независимо че е повлиян от западната архитектура и е построен по модела на европейските палати, в Долмабахче Харемът е проектиран като отделна част, макар и не толкова ригидно следваща традицията от гледна точка на пространственото подреждане и функционалните връзки. Харемът е частното жилище, интегрирано в цялото под един и същ покрив, така че не е отделна сграда от двореца. Строго забранено е било мъже да влизат в харема с изключение на самия султан, разбира се, и слугите евнуси.
Частта на Харема е образувана от няколко зали, стаи и бани. Това са стаите на официалните съпруги, апартаментите на султана, апартаментът на майката на султана (Valide Sultan), фаворитките (Gozde) и наложниците (Cariye), както и няколко учебни стаи за малките деца на султана. Големите зали се осветяват от отраженията на Босфора.
Сред най-интересните и внушителни характеристики на Харема са Синята и Розовата зала, апартаментът на Valide Sultan (майката на султана), стаите на султаните Абдул Меджид, Абдул Азиз и Ресад, частта на наложниците, стаите на матроните, кабинетът и спалнята на Ататюрк и много ценни артефакти като черги и килими, мебели, полилеи, надписи, вази, маслени картини и т.н.
Оцелял е непокътнат с оригиналните си декорации, пердета, мебели, копринени килими и всичко останало. Състои се от 16 отделни секции освен основната структура, например дворцовите конюшни, мелници, работилница за стъкло, леярна, аптеки, кухни, птичарници, сладкарница, магазин. Има две монументални врати (Вратата на съкровищницата, която гледа към Часовниковата кула, и Царската врата, гледаща към основния път и силно орнаментирана), а покрай морето има 600-метров кей.
Стаите и три бани на частта Harem-i Humayun са подредени неформално около десет големи зали – по пет на всеки етаж. Четирите зали, гледащи към Босфора, имат богати украшения.
Синята зала е основното място за срещи в харема, а до нея е по-малката Розова зала – и двете зали имат излаз на галерията с колони на харема. На изток от частта на Харема е Палатът на престолонаследника. Той е самостоятелна сграда, отделена от двореца със стена, но когато се гледа от водата, изглежда продължение на двореца Долмабахче.
Posts
No comments:
Post a Comment