Топкапъ Сарай (Topkapı Palace)

Дворцовият комплекс Топкапъ се намира на Sarayburnu – нос с изглед към Златния рог и Мраморно море, а Босфорът се вижда от много места в двореца. Мястото е хълмисто и дворецът е на една от най-високите точки, близо до морето. През гръцко и византийско време тук е бил акрополът на древногръцкия град Бизантион. Има подземни византийски цистерни, разположени във Втория двор, които са използвани и в отоманските времена, както и останки от малка църква – т.нар. Дворцова базилика върху акропола. Близката църква Hagia Eirene, разположена в Първия двор, не се смята за част от стария византийски акропол.

Дворецът Топкапъ не е само резиденция на отоманските султани, но и административен и образователен център на държавата. Първоначално построен между 1460 и 1478 г. от султан Мехмед II, завоевателя на Константинопол, и разширяван и променян многократно през дългата си история, дворецът е служел като дом на отоманските султани и техния двор до средата на ХІХ век. В началото на 50-те години на ХІХ век дворецът става неадекватен на изискванията на държавните церемонии и протокол, и затова султаните се местят в двореца Домлабахче, разположен на Босфора. Независимо от това преместване обаче, султанското съкровище, Светите мощи на пророка Мохамед и имперските архиви продължават да се пазят в Топкапъ, и тъй като дворецът е семейната резиденция на Отоманската династия, както и място на съхранение на Светите мощи, Топкапъ продължава да играе ролята на домакин за определени държавни церемонии. След забраната на Отоманската монархия през 1922 г. дворецът Топкапъ е превърнат в музей на 3 април 1924 г. по нареждане на Мустафа Кемал Ататюрк.

Имперската врата, водеща към първия двор, отвътре

Тази врата, построена като основен вход към двореца отстрани на Ая София по времето на султан Мехмед II (Завоевателя), има надпис на арабски, който описва целта на строежа, времето, когато е осъществен и по нареждане на кого – "сина на султан Мурад, син на султан Мехмед Хан, султан на земите и император на моретата, Божията сянка, разпростираща се върху хората, наместника на Бог на Изток и на Запад, завоевателя на Константинопол и баща на това завоюване, султан Мехмед, да даде Бог царуването му да е вечно и да издигне жилището му над най-високите звезди в простора".

Първият двор, където са провеждани различни церемонии и процесии, е бил единствената част от двореца, отворена за обществеността. Павилионът De'âvî, от който са оцелели само основите, е бил разположен близо до Вратата на поздрава (Bâbü’s-Selâm или Средна врата) и е бил мястото, където хората са оставяли писмените си петиции до двореца. На снимката: църквата Hagia Eirene.

От лявата страна е църквата Hagia Eirene и Монетният двор (Darphâne-i Âmire). Тук е бил и складът за дърва, седалището на плетачите на ракита и Патриаршията. От дясната страна на двора е било Министерството на финансите; Дворцовата болница; пекарните за хляб и симит за двореца; джамията на султанската пекарна, и жилищата на служителите. Имало е и водна кула с фонтан, построена по времето на султан Махмуд II. Една от най-интересните структури, които са запазени в Първия двор, е Фонтанът на екзекуторите, който е в дясната страна на Вратата на поздрава; предполага се, че тук екзекуторите са миели ръцете си след екзекуции. Тук са били разположени и бараките за дърва за огрев. На снимката: монетният двор.

Работилниците на двореца, разположени близо до църквата, отразяват традиция, възникнала в Римската империя и продължена от отоманските турци. В тези работилници са вършели дърводелски, кожарски, книговезки дейности и са изработвали подаръците, които се изпращат в чужди държави. Когато дворът се премества от Топкапъ през ХІХ в., работилниците са превърнати в Монетен двор, където са се секли имперските монети.

Вратата на поздрава, известна и като Средната врата (Orta Kapý), води до истинския дворец; с нейните две кули, тя е била символ на разкоша и величието на Османската държава, и е станала символът на целия дворец Топкапъ. Построена по време на султан Мехмед II, Вратата на поздрава след това претърпява многобройни обновления през ХVІ и ХVІІ в. Само султанът е можел да минава през вратата на поздрава на кон; великият везир и другите държавни официални лица трябвало да слизат от конете, преди да влязат. Жените в двореца обаче можело да преминават през вратата в султански каляски.

Вторият двор, известен и като Площад на Съвета (Dîvân Meydaný), е основан през 60-те години на ХV в., малко след като султан Мехмед II е завладял града.

Вторият двор е служел като официално представителство на Отоманската държава, тъй като е бил мястото за церемониите на държавното управление. Тук са се провеждали церемониите на възцаряването (cülûs-ý hümâyûn), официалните празнични празненства, приемането на посланиците и т.н. На снимката: Кулата на справедливостта в дъното.

От дясната страна на двора, зад галерия с колони, са били дворцовите кухни. Султаните предпочитали да се хранят в специално глазиран порцелан, защото пигментите променят цвета си, когато са в контакт с отрова. Твърди се, че кухнята е имала над 800 готвачи. Кухните са били проектирани от дворцовия архитект Мимар Синан с 20 големи комина, които се виждат от всяка точка на двора. Кухненският персонал е приготвял храната за около петте хиляди жители на двореца.

От лявата страна е Кулата на справедливостта (най-високата постройка в двореца) и Залата с купола (Kubbealtý) – мястото, където се е събирал Имперският съвет (Dîvân-ý Hümâyûn). Близо до Залата с купола е Външното ковчежничество, в което днес има оръжеен музей. В ъгъла на двора е Вратата за каляските към апартаментите на Харема.

Имперският съвет се е състоял от Великия везир, везирите и другите официални лица на Отоманската империя. Те обикновено се срещали четири пъти седмично, за да разискват политически, административни и религиозни държавни въпроси. Тук Великият везир е приемал посланиците. В тази зала се провеждали и сватбените церемонии на дъщерите на султана. На снимката: Залата с купола (Kubbealtý).

Фонтанът в средата на залата е имал специална цел – когато е течал, това е позволявало воденето на тайни разговори.

От прозорец със златната решетка високо на стената султанът или майка му са можели да подслушват разискванията на Съвета.

Вратата на щастието (Babussade) води към Третия двор. Само султанът е използвал огромната порта в стил рококо и площада (Divan Meydanı) пред нея по време на специални церемонии. Погребенията на султаните също са се провеждали пред тази врата.

При влизане в двора през Вратата на щастието първата сграда, която се вижда, е Залата за аудиенции (`Arz Odası). Разположена точно зад Залата за аудиенции е Библиотеката на султан Ахмед III. От дясната страна на двора е Вътрешното дворцово училище (Enderûn Mektebi), казармите, Павилионът на завоевателя (Fâtih Köşkü) и останките от хамам, датиращ от времето на султан Селим II (1566–1574). Залата за репетиции (Meşkhâne), където се е преподавала музика, някога е била преди казармите, но не е оцеляла до днес.

Тронната зала за аудиенции

Вътрешният двор на двореца е като вътрешният двор на замък: когато вратите към двора, заобиколени от укрепления, са затворени, влизането на практика е невъзможно. Дворът, чието пространство е заето до голяма степен от спални и казарми, е на площ приблизително от девет dönüm, а един dönüm е равен на около 920 кв. м.

Срещу вратата на щастието през двора са Ковчежничеството на управителя на двореца, спалните на ковчежничеството и спалнята на иконома.

От лявата страна на Вътрешния дворцов двор е Тайната стая с четири купола (Has Oda), където е Светото наметало на Пророка (Hırka-i Sa`âdet) и други свещени реликви, и джамията на Агас.

Входът на Библиотеката на султан Ахмед III

От двете страни на Вратата на щастието се намират По-голямата и По-малката зала на вътрешния дворец, спалните на белите евнуси и пчелинът.

Вляво от вътрешната страна на Вратата на щастието

В четвъртия двор е разположена тераса, известна като Дворцова зала или Мраморна зала.

Това пространство, заето от цветна градина и мраморна тераса с басейн, е едно от любимите места на посетителите на двореца Топкапъ.

Басейнът е разположен пред галерия с колони и някога е бил по-голям, но строителните работи през ХVІІ в. от султан Мурад IV (1623–1640) и султан Ибрахим I (1640–1648) водят до стесняването му и разширяването на терасата в посока на Златния рог. В четвъртия двор е и Залата за обрязване, Iftar Gazebo, павилионът Yerevan и павилионът Baghdad.

От този двор се слиза по 3-метрово стълбище към Дворцовата зала. Тук е и Кулата на главния лекар, а също и градина с лалета и други цветя. На най-ниската тераса, която гледа към Мраморно море, е павилионът Mecidiye, Стаята с облеклата и джамията. На снимката: Кулата на главния лекар.

Гледка от Четвъртия двор към Кулата на девицата. Има много легенди за строителството на кулата и нейното местоположение. Според най-популярната турска легенда султанът имал любима дъщеря. Един ден оракулът пророкувал, че тя ще бъде убита от отровна змия до 18-тия си рожден ден. Султанът в опит да предотврати преждевременната смърт на дъщеря си решил да я прати далече от сушата, така че да е недосегаема за змии. Затова наредил строителството на кула в средата на Босфора, за да предпази дъщеря си до 18-тия ѝ рожден ден. Принцесата била настанена в кулата, където често била посещавана единствено от баща си. На 18-тия рожден ден на принцесата султанът ѝ занесъл кошница с екзотични плодове като подарък, доволен, че е успял да предотврати сбъдването на пророчеството. Когато посегнала към кошницата обаче, отровна змия, която се криела между плодовете, ухапала принцесата и тя умряла в ръцете на баща си, точно както предрекъл оракулът. Оттук идва и името Кула на девицата.

На излизане от Топкапъ Сарай - Ая София. Според легендата, когато строителството на Ая София стига човешки бой, строителите отишли да хапнат, оставяйки малко момче да пази инструментите им. Появил се ангел и накарал момчето да извика строителите, за да се върнат и да продължат работа по изграждането на Божия дом. Когато момчето казало на ангела, че е обещало да не оставя инструментите без надзор, ангелът обещал да ги пази, докато то се върне. След като се отдалечило и така нарушило обещанието си, на момчето никога повече не било позволено да се върне, а ангелът продължава да го чака.