Амфитеатърът на Ел Джем (El Djem, Tunisia)

Класическият Тисдрус (днес Ел Джем) е прекалено разраснало се аграрно село на 60 км южно от Сус. Град Ел Джем е построен – подобно на повечето римски градове в Тунис – върху бивши пунически селища. В по-сух климат от днешния римският Тисдрус просперира най-вече през ІІ в., когато става важен център на производството на зехтин за износ. Той е седалище и на християнски епископ, което продължава и до днес да се заема от титулярен римски католически епископ.

В началото на ІІІ в., когато е построен амфитеатърът, Тисдрус съперничи на Hadrumetum (съвременния Сус) като втория по големина град в римска Северна Африка след Картаген. След безуспешния бунт, започнал там през 238 г., и самоубийството на Марк Антоний Гордиан Семпрониан Римски Африкански, известен като Гордиан I (римски император в продължение на 21 дни – от 22 март до 12 април 238 г.) във вилата му, близо до Картаген, римските войски, лоялни на император Максимин Трак, разрушават града. Той така и не се възстановява. На снимката: аркадата пред амфитеатъра.

Ел Джем е известен със своя амфитеатър, често неправилно наричан колизеум (грубо преведено от латински като "онова нещо от Колоса"), който може да побере до 60 хил. зрители. Само амфитеатърът на Флавиан в Рим (около 60–70 хил. зрители) и разрушеният театър на Капуа са по-големи.

Амфитеатърът на Ел Джем е построен от римляните под управлението на проконсула Гордиан, който е обявен за император на Тисдрус около 238 г. и вероятно е бил използван предимно за гладиаторски борби и надбягвания с колесници.

Голяма част от амфитеатъра вече липсва, но човек може да придобие представа за структурата, която някога е била построена. Възможно е и строежът на амфитеатъра никога да не е бил довършен.

Историческият паметник в Ел Джем е един от най-завършените примери на строителството на римски амфитеатри, приближаващ се до статута на Колизеума в Рим.

Изграждането на такава изпипана и сложна сграда, разположена в далечна провинция и предназначена за развлечения на гражданите, е символ на римската имперска пропаганда.

Под него има два пасажа, в които са били държани животни, затворници и гладиатори до момента, в който са били извеждани на сцената, за да изпълнят това, което в повечето случаи е последното представление на живота им.

Отворите за отцеждане на кръвта

Елипсовиден по форма, той е построен от големи каменни блокове и вероятно е имал четири етажа. Построен на равнинен терен, а не на хълм, и подкрепян от сложна сводеста структура, той илюстрира величието и мащаба на имперски Рим.

Работата по амфитеатъра започва около 230 г., но е спряна само 8 години по-късно, когато Тисдрус е в апогея на славата си. Гражданите му въстават срещу Римската империя, протестирайки срещу поредното увеличение на данъците.

Светлината се използва умело чрез множеството отвори, придавайки на огромната структура филигранен, почти прозрачен вид. Шестдесет и четири кръгли арки на всеки от трите етажа разделят масивното здание, отваряйки го навън и навътре.

Гражданите на Тисдрус дори въздигат свой собствен цезар – Гордиан І. Бунтът е потушен. Само за няколко десетилетия културата на оазиса запада и Тисдрус става история.

Амфитеатърът на Ел Джем – сграда с балансирана хармония и здрава, монументална конструкция, е заобиколен от пустинята на централен Тунис, в район, който постоянно е брулен от вятъра.

Амфитеатърът в Тисдрус е сред най-големите в Римската империя. Дълъг е 138 м и е широк 114 м. Камъните са носени от 50 км. Тъй като точно този вид камък – пясъчникът, е доста ронлив, блоковете сигурно са били огромни, за да издържат безопасно тежестта на цялата сграда.

Настрана от римския амфитеатър, забележителностите на Ел Джем все още са покрити с пясък. Съвременният град Ел Джем е сънливо място без особен характер, но амфитеатърът е масивен, голям, съперничещ на Колизеума в Рим. В доста добро състояние е и величието му се натрапва на всеки посетител.

По онова време там не е имало достатъчно вода и затова морски битки никога не са били разигравани на арената. По-късно амфитеатърът служи като крепост: това е последният берберски бастион срещу арабските нашественици. След римския период амфитеатърът е бил използван и като цитадела, което е и причината на два пъти да бъде атакуван с оръдеен огън.

Чрез тази арена жителите на град Тисдрус издигат паметник на самите себе си. Още през 50 г. пр.Хр. Юлий Цезар смята местните бербери за изключително сурови хора. По онова време гражданите оцеляват, отглеждайки пшеница.

Явно вандалщината не е от вчера

Те успяват да съберат 300 хиляди делви – невиждано за онова време количество и така се поставя основата на по-нататъшния им просперитет, който те издигат със своя амфитеатър.

Амфитеатърът в Ел Джем е последната велика арена, построена по времето на Римската империя.

Архитектите на амфитеатъра се възползват повече от тисдруското слънце, отколкото при която е да било друга арена.

Амфитеатърът в Тисдрус стои съвсем сам. За разлика от повечето други арени той не е построен върху хълм или вкопан в земята и е истински архитектурен шедьовър, също както и мозайките, произвеждани тук с тяхната уникална африканска форма.

Традиционната арабска култура на Тисдрус се слива с римските архитектурни умения.

Средствата за построяване на колизеума идват от търговия със зехтин. За около 200 години след времето на Юлий Цезар северноафриканската пустиня се превръща в огромна маслинова гора. Този район се превръща в най-ценен източник на зехтин за Римската империя. Тисдрус се радва на голямо влияние поради икономическия си успех.

Днес строителните блокове в Ел Джем разказват свои собствени истории. Поради мекотата си те не са били особено подходящи за орнаментация, но цветът им придава на амфитеатъра на Ел Джем специфично излъчване, запазено и до ден днешен: топъл, земен тон, който поглъща слънчевите лъчи и сияе.

До ХVІІ в. той остава много или малко цял. Оттогава насам камъните от него са използвани за строежа на близкото село Ел Джем и са транспортирани до Голямата джамия в Керуан заради поверието, че ако вградят в къщите си камък от амфитеатъра, това ще ги пази от злощастия.

Една част от стените липсва – щетите се дължат на невежеството, царящо през ХVІІ в. В напрегнати моменти по време на борбите срещу отоманските турци те използват оръдия за прогонване на бунтовниците от амфитеатъра и взривяват задната стена на златната корона на Африка, където остава огромна дупка в стената.

Руините на амфитеатъра са обявени за част от световното наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

Амфитеатърът е използван при снимането на някои от сцените на фирма на Монти Пайтън от 1979 г. The Life of Brian ("Животът на Браян"), а също и на сцени от спечелилия "Оскар" филм "Гладиатор". На снимката: малката част, която е строена като реплика, за да се даде представа за оригиналния му вид.