Оксфорд (Oxford)

Оксфорд е основан през ІХ в., когато Алфред Велики създава мрежа от укрепени градове, наречени burghs, в кралството си. Един от тях е Оксфорд. Възможно е на мястото да са съществували села, когато Алфред е създал новия град. Улиците на англосаксонския Оксфорд били закономерно планирани, което подсказва създаването на изцяло нов град, но няма сигурни исторически данни.

Оксфорд се споменава за пръв път през 911 г., когато в Англосаксонската хроника – нещо като национален дневник – е записано: "Крал Едуард получи градовете (burghs) Лондон и Оксфорд с всички земи, които им принадлежат".

Оксфорд вероятно е имал пазар от времето, когато е направен burgh (автономна корпоративна единица в Англия и Шотландия, най-често град) и скоро се превръща в процъфтяващо селище. През Х в. той има монетен двор. Той обаче освен град е и крепост. В случай на война с датчаните всички мъже от областта е трябвало да се съберат в burgh.

Тази стратегия обаче не е напълно успешна. През 1009 г. датчаните изгарят Оксфорд, което не е било трудна задача, тъй като всички сгради са били дървени със сламени покриви. Оксфорд обаче скоро е построен наново.

През 1013 г. датският крал претендира за трона на Англия. Той нахлува в Англия и отива в Оксфорд, където "хората скоро започнаха да му се покланят и да дават заложници" . През 1018 г. се провежда конференция в Оксфорд, за да се реши кой ще бъде крал на Англия.

По времето на Норманското завладяване в Оксфорд има около 1000 къщи, което означава, че той вероятно е имал население от около 5 хил. души. По стандартите на онова време това е голям и важен град (дори Лондон е имал само около 18 хил. жители). Твърди се, че по онова време Оксфорд е шестият по големина град в Англия и вероятно тогава е достигнал зенита си.

Около 1072 г. норманите строят замък в Оксфорд. През ХІ в. защитата на града са ров и бастион с дървена палисада на върха. По-късно палисадата е заменена с каменна стена. През 40-те години на ХІІ в. в Англия избухва гражданска война между Стивън и Матилда. През 1142 г. Матилда е в Оксфордския замък, но войските на нейния съперник изгарят града и обсаждат замъка. През един снежен ден обаче Матилда успява да избяга през замръзналата река. Оксфорд скоро се възстановява от тази катастрофа и отново започва да процъфтява.

Оксфордският университет е основан през 1167 г. В средновековния Оксфорд има голямо напрежение между гражданите и студентите. През 1209 г. е убита една жена. След това гражданите обесват двама студенти. Някои от студентите бягат в Кеймбридж, но през 1214 г. са поканени да се върнат. Очевидно търговците в града страдат от загубата на клиентите си. През 1121 г. е назначен ректор на университета, който има властта да дисциплинира студентите.

Въпреки това в Оксфорд избухват бунтове през 1228, 1236, 1238, 1248, 1272 и 1298 г. Напрежението продължава, защото кралете дават на студентите определени привилегии, което пък е във вреда на търговците от града. Напрежението достига апогея си през 1355 г., когато между тях започва бой, продължил 3 дни. След проведеното разследване на университетските преподаватели и на студентите са дадени още повече привилегии. Въпреки това, конфликтът между гражданите и университета постепенно затихва.

През 1258 г. Симон дьо Монфор и още 23 бунтарски настроени барони провеждат среща в Оксфорд и принуждават краля да приеме редица реформи, известни като Provisions of Oxford (Оксфордски разпоредби).

През ХІІ и ХІІІ в. Оксфорд е град на производството. Известен е с тъканите и кожите. Произвежда се вълна, има много кожари, както и майстори на обувки и седлари. През ХІV и ХV в. обаче производството запада. Оксфорд започва да зависи от нравите на студентите. Превръща се в град на пивовари, касапи, хлебари, шивачи, обущари, бъчвари, дърводелци и ковачи. През късното средновековие градът губи значението си.

През 1122 г. в Оксфорд е основан августински приорат (малко абатство), посветен на св. Фрайдуайд. Приоратът получава правото да провежда панаир. В средновековието панаирът е бил като пазар, но се е провеждал само един път годишно в продължение на няколко дни и е привличал търговци от близо и далеч, включително от Лондон. Приоратът събирал такси от собствениците на сергиите. През 1280 г. е основано цистерианско абатство, абатството Роули.

През средновековието Църквата управлявала единствено болници. Болница, посветена на св. Йоан Кръстител отваря врати извън източната порта, но е затворена през 1485 г. Приют за прокажени, посветен на св. Вартоломей, е основан източно от града в края на ХІІ век.

През ХІІІ в. в Оксфорд пристигат монаси, които вместо да се оттеглят от света, тръгват да проповядват и да помагат на бедните. Пристигналите в Оксфорд са францискански монаси, известни като сиви монаси заради цвета на расата им. Има и доминиканци (известни като черни монаси), кармелитки и августинци.

През ХVІ в. Оксфорд запада още повече от гледна точка на национално значение, макар че остава доста голям град по стандартите на онова време. В средата на ХVІ в. може би е имал население от около 3500 души.

Тюдорският Оксфорд е силно икономически зависим от университета. Студентите представляват голям пазар за бира, храна, дрехи и други стоки. Градът е пълен със занаятчии, които задоволяват тези потребности. По това време враждебността между "града и тогите" е напълно изчезнала. Подобно на всички градове през ХVІ и ХVІІ в., Оксфорд е жертва на огнища на чума. Няколко тежки епидемии има през 1603 и 1625–1626 г.

През 1538 г. Хенри VIII затваря абатството, приората и мъжките манастири в Оксфорд. През средновековието приоратът и един от мъжките манастири имат правото да провеждат годишни панаири и да прибират такси. След като са затворени, това право е прехвърлено на града. И двата панаира обаче западат и на практика престават да съществуват към средата на ХVІІ век. През 1542 г. обаче Оксфорд е обявен за град и получава епископ.

Дъщерята на Хенри, Мери, се опитва да отмени религиозните промени от предишните десетилетия и да възстанови католицизма. По време на нейното царуване трима известни протестанти са съдени в църквата Св. Мария в Оксфорд. Това са Томас Крамнър – архиепископ на Кентърбъри, Никълъс Ридли – епископ на Лондон, и Хю Латимър. И тримата са осъдени на смърт заради ерес. Латимър и Ридли са изгорени на Броуд Стрийт.

През 1642 г. започва гражданската война между краля и парламента. Мнението сред гражданите е разделено, но през 1642 г. роялистката армия окупира града. През останалата част от войната кралят прави Оксфорд своя щабквартира. По това време градските стени са запуснати и полуразрушени и затова кралят принуждава гражданите да изкопаят защитни изкопи. Към 1646 г. кралят обаче губи войната и е принуден да избяга под прикритие. В крайна сметка Оксфорд се предава на парламентарната армия. Макар че през 1644 г. има пожар, Оксфорд не е сериозно увреден от гражданската война.

През 1651 г. в Оксфорд отваря врати първото кафене в Англия. 
Кафето е нова напитка по онова време, но скоро става популярно. Откриват се много кафенета, в които мъжете от средната и горната класа могат да се срещат, да пият кафе, да четат вестници и да говорят по работа. През 1659 г. в Оксфорд е основана безплатна гимназия.

Оксфорд остава пазарен град, в който се носи и се продава продукцията от областта, но по-голямата част от производството продължава да е насочено към задоволяване на нуждите на университета. Градът е пълен с пивоварни, хлебари, касапи, шивачи и бакали. През 20-те години на ХVІІІ в. един писател го описва като "голям, силен, с многобройно население и богат". Той е впечатлен и от сградите на университета.

През 1708 г. в Оксфорд е основано благотворително училище за момчета. Наречено е Bluecoat school (училище на сините палта) заради цвета на училищните униформи. Музикалната зала Холиуел е построена през 1748 г., болницата Радклиф е построена през 1770 г., а през 1772 е основан приют за бедни, за да приютява бедстващите. От тези в сравнително добро здравословно състояние се е очаквало да работят.

През ХVІІІ в. улиците на Оксфорд стават все по-натоварени в пазарните дни, тъй като сергиите пречат на движението. Затова през 1774 г. е построен закрит пазар за зеленчуци, месо и риба. В Оксфорд има затвор от средновековието, който обаче е построен наново през 1789 г. През 1771 г. са разрушени Източната и Северната порта. През тази година група от мъже, наречена Комисия по подобренията, е основана с отговорността за павирането, почистването и осветяването на улиците (с маслени лампи). Построен е Ню Роуд (новият път) през 1776, а мостът Магдален е построен наново през 1779 г. През 1790 г. е прокаран воден канал. В края на ХVІІІ в. започва да се провежда панаирът Св. Джайлс. Към средата на ХVІІІ в. Оксфорд вероятно е имал население от около 8 хил. души. В края на века то вече е близо 12 хил. души.

От 1819 г. Оксфорд има улично осветление с газови лампи. През 1826 г. е построена болницата Уорнфърд. Следва я още една болница през 1847 г. В началото на ХІХ в. в града вече има известна канализация, но каналите се изливат в реката. През 70-те години на ХІХ в. е построена модерна канализационна система. През ХVІІІ в. частна компания осигурява водата по тръби на тези, които могат да си я позволят. През 1808 г. градският съвет поема управлението на водната компания, но много хора продължават да разчитат на кладенци. Едва през 80-те години на ХІХ в. всеки в Оксфорд вече има водопровод.

Независимо от подобренията в Оксфорд има епидемия от холера през 1832, 1849 и 1854 г. Междувременно през 1843 г. е построен паметник на мъчениците, посветен на тримата протестанти, които са изгорени по време на царуването на Мери в средата на ХVІ в. Железопътната линия от Оксфорд до Лондон е построена през 1844 г. Друга линия до Банбъри е построена през 1850 г. През 1860 г. отваря врати Музеят по естествена история. Първата станция за производство на електроенергия датира от 1892 г.

През 20-те и 30-те години на ХІХ в. се строят жилища за работническата класа. Това предградие след това официално е абсорбирано от града през 1889 г. През 30-те, 40-те и 50-те години на ХІХ век изникват и други работнически предградия. През 70-те години на ХІХ в. Оксфорд е направен окръжен град. В края на ХІХ в. в Оксфорд се поставят основите на производството на мармалад. Има и издателска индустрия и леярна. Въпреки това той остава град на занаятчии, произвеждащи стоки за университета, а не промишлен център.

Първото кино в Оксфорд е от 1910 г. Мемориалните градини Крайстчърч са основани през 1926 г. Съдбата на Оксфорд се променя през 1913 г., когато един мъж на име Морис започва да произвежда коли в града. През 1919 г. е основана компания за производство на радиатори, а през 1926 г. – компания за пресована стомана, която произвежда купетата на автомобилите. Към 30-те години на ХХ в. Оксфорд е важен производствен център и проспериращ град. Той избягва сериозните поражения през Втората световна война. Строят се много частни домове.

През 1929 г. границите на града са разширени, за да включат 5 предградия. През 30-те години активно се строи. Много общински жилища също са построени по това време. Полицейското управление е построено през 1936 г. Музеят на историята на науката отваря врати през 1924 г. Ортопедичният център Нъфийлд започва съществуването си като дом за възстановяване през 1872 г., но през 20-те години на ХХ век се специализира в ортопедия. Получава това име през 1931 г., когато виконт Нъфийлд му дарява голяма сума пари. През 1938 г. е открито Оксфордското летище.

В края на 50-те и 60-те години отново се строят общински жилища. Колежът Сейнт Клерс отваря врати през 1953 г. Търговският център е завършен през 1965 г. След това през 1972 г. се открива нов търговски център. През 1974 г. е построен многоетажен паркинг. През 1970 г. Куийн Стрийт е направена пешеходна зона. Галерията за модерно изкуство отваря врати през 1966, а Колежът за продължаващо образование е построен през 1972 г. Музеят на Оксфорд е открит през 1975 г. През 90-те години на ХХ век в Оксфорд е открит Парк на науката. През 1954 г. в Оксфорд Роджър Банистър става първият човек, пробягал една миля за по-малко от 4 минути.

Днес основните индустрии продължават да са автомобилостроенето и производството на автомобилни части, както и издателският бизнес; има и биотехнологична индустрия. През 2006 г. за обществеността отваря врати Оксфордският замък. Днес населението на Оксфорд е 149 хил. души.