Памуккале (Pamukkale)

„Памучният замък“, или Памуккале, е планински склон с блестящо бели на места травертинови тераси и топли, полупрозрачни басейни, подредени като каскада на водопад в Югозападна Турция. До този стръмен хълм с неговия геологичен феномен е и мястото на забележително добре запазените руини на гръцко-римския град Хиераполис, който поне за мен беше по-интересен. Този комплекс от природна забележителност и сътворен от човека град е включен от ЮНЕСКО в списъка със световното наследство и с повече от 2 млн. посетители годишно, Памуккале е най-посещаваната забележителност на Турция.

Травертинови тераси има по целия свят, но комбинацията от тези травертинови формации, изградени през хилядолетията от варовик, наслоен от горещите извори (чийто дебит обаче е силно намалял, според някои и заради строителството на многобройни хотели), и улици с колонади, храмове, бани, некрополис и театър, останали от идилично разположен гръцко-римски „спа“ град – Хиераполис, е уникална. Подобно на римляните, посетителите могат да се изкъпят в т.нар. „древен басейн“, пълен с топла (около 36 градуса) минерална вода и да плуват между потопените колони от античността.

През хилядолетията богатите на калцит води създават Памуккале, който е част от по-големия древен град Хиераполис. Водата има лечебни свойства, признати още от древните гърци и от римляните. Твърди се, че минералите в нея помагат при редица заболявания и особено такива на храносмилателната и сърдечносъдовата система.

Комплексът, който е най-популярната туристическа дестинация в Турция, е препълнен от туристи, включително в „древния“ басейн и в изкуствено създадените тераси по хълма, по които е разрешено да се ходи. По-добра представа се получава от съседните изкуствено изградени тераси за наблюдение. За да се избегнат тълпите, е най-добре човек да влезе в комплекса още с неговото отваряне, т.е. да преспи предната вечер в някое от съседните села. Тъй като няма съблекални или шкафчета за багажа, ако някой планира да се къпе, трябва да е много леко облечен и без ценни вещи. По травертиновите тераси е забранено ходенето с обувки, така че трябва да се подготвят джапанки или гумени обувки за плаж.

Водата от изворите е силно намаляла и периодично се пренасочва по различни канали, за да се поддържа белотата на Памуккале – ако не се мокрят периодично, терасите почерняват. Независимо че изворите са горещи, на места в плитките басейни водата всъщност бързо изстива и ходенето в тях може да не е толкова приятно. Създадени са и редица изкуствени „скелета“, върху които да се оформят нови травертинови чаши.

В общи линии Памуккале си отива, така че трябва да се види овреме.