Мира (Myra)

Мира е водещият град на Ликийския съюз и надминава Ксантос в ранната византийска епоха, за да стане столица на Ликия. Останките от града се намират на около 1,5 км северно от днешния Демре, на пътя Каш–Финике. По-голямата част от древния град днес е покрита от днешния Демре и от алувиални утайки, тъй като е разположен на река Демре Кай в плодородна алувиална равнина. Днес тази голяма равнина е почти изцяло покрита от оранжерии с домати. В древността този район също вероятно е бил обработван земеделски за износ и търговия с вътрешността на Ликия.

Датата на основаването на Мира не е известна. Той не се споменава в източниците преди I век пр. Хр., когато се казва, че той е един от шестте водещи града на Ликийския съюз (другите пет са Ксантос, Тлос, Пинара, Патара и Олимпос). Смята се, че градът датира от много по-рано, тъй като външна отбранителна стена е била датирана от V век пр. Хр. Градът е известен със своя амфитеатър (най-големия в Ликия) и с множеството изсечени в скалата над театъра гробници.

Произходът на името на Мира не е сигурен и това може да е модифицирана форма на ликийско име, каквито са Тлос и Патара. Името вероятно е свързано с гръцкото название на смирната и император Константин Порфирогенет описва града като „Трижди благословен, дишащ смирна град на ликийците, където могъщият Николай, Божи раб, излива смирна в съответствие с името на града“. Мира обаче като че ли не е известна с производството на смирна – единственият продукт, който действително е документиран, е седефът.

В Мира някога е имало голям храм на богинята Артемида Елеутера (отчетлива форма на Кибела – древната майка-богиня на Анадола), за който се твърди, че е най-голямата и най-великолепната сграда на Ликия. Построен е на голям терен с красиви градини и е имал вътрешен двор, очертан с колони, олтар и статуя на богинята. От него днес обаче не е останала и следа, тъй като св. Николай (епископът на Мира през IV в.) в стремежа си да изличи езичеството в района нарежда храмът на Артемида заедно с много други храмове напълно да бъде разрушен.

В римски времена император Германик и жена му Агрипина посещават Мира през 18 г. и са почетени със статуи, издигнати в пристанището на Мира, разположено на 5 км югозападно от града. Св. Павел сменя кораба в пристанището на Мира на път за съдебното изслушване в Рим около 60 г., след като е бил арестуван в Йерусалим, тъй като е подбуждал към бунтове. Андриаче е главното пристанище за египетските плавателни съдове, преминаващи през този район. Египет е житницата на Римската империя и имперското правителство има флота от кораби за жито, които го пренасят до Рим и до други части на империята. Андриаче е основното пристанище за жито от Александрия – зърното идва от равнината около Мира, но е било пренасяно с лодки, за да бъде изнесено от Ликия. Възможно е Павел да е осъществил това пътуване до Рим с кораб за зърно, тъй като тези кораби често са се използвали и за транспортиране на пътници.

Император Адриан посещава Мира през 131 г. и строи огромна житница в Адриаче, съставена от седем стаи и украсена с негови и на жена му портрети – тя го придружава по време на това посещение.

Императорът на Източната Римска империя Теодосий II прави Мира столица на византийската епархия Ликия, докато градът пад в ръцете на халифа Харун ар-Рашид през 808 г. след обсада, и след това бързо запада. В началото на управлението на Алексий I Комнин (1081–1118) Мира е завзета от делджукските нашественици.

Заради ужасна чума, която помита Анадола (Мира губи една трета от населението си заради нея през 542–543 г.), мюсюлманските нашествия, наводненията и земетресенията, Мира е почти изоставена към XI век. Останките от нея обаче са внушителни – голям амфитеатър, чийто фон са известните скални гробници на Мира. Тези гробници силно напомнят на скалните гробници в Петра.

Гръко-римският театър на Мира е най-големият в Ликия и е една от основните атракции на Мира, тъй като продължава да е в много добра форма. Неговите двойно сводести коридори са запазени и до днес. Открит е надпис на място за сядане, който гласи „място на търговеца Геласий“ – мястото на стария концесионен сектор. Той има 38 редици места за сядане и фасадата му е била богато декорирана с театрални маски и митологически сцени.

Известните скални гробници на Мира са в две главни групи: една над театъра и другата на място, наречено речен некропол, от източната страна. Макар че повечето от гробниците днес са празни, Чарлз Фелоус разказва, че когато открива града през 1840 г., открива и гробници, които са оцветени в червено, жълто и синьо. Цялата скала някога е била оцветена в ярък цвят.

На запад от театъра стръмният склон е насечен от голям брой разположени една до друга гробници с асиметрично разположение – това са скални гробници от типа на къщи. Няколко са храмови гробници и до днес могат да се видят издяланите в скалата стръмни стълби, които водят до тях. Повечето от гробниците са от IV век пр. Хр. и в много от тях има погребални сцени върху барелефи, като някои от сцените изобразяват всекидневния живот на покойника.

Гробниците от източната страна на хълма наподобяват съседстващите с театъра. По стръмна и камениста пътека може да се стигне до паметника, известен като Боядисаната гробница – една от най-впечатляващите в цяла Ликия. Това е необичайна гробница като дом с изключителната характеристика от група от 11 фигури в истински ръст, които са изобразени на барелефи.