Баба Цоцолана (baba_zozolana): Кекова (Kekova)

Името „Кекова“ на турски език означава „равнина от мащерка“ и описва района, обхващащ остров Кекова, селата Калекьой и Учаиз и трите древни града Симена, Теимуса и Терзане (означаващо „корабостроителница“, тъй като заливът му е бил мястото, където е била разположена древна корабостроителница, предимно с византийски руини). Симена и Теимуса имат големи некрополи. Теимуса днес е село Учаиз, откъдето тръгват лодките за туровете в района.

Районът Кекова е обявен за защитена зона през 1990 г., за да се запазят природното, културното и географското богатство на остров Кекова и околните брегове. Защитената зона Кекова е с площ 260 кв. кв. км. и се управлява от Министерството на околната среда, което отговаря за всички защитени зони в Турция.

Кекова-Симена е приятно място и си заслужава да се посети заради красотата и очарованието му. По тази причина то е популярно сред туристите. Туристически яхти често пускат котва тук в продължение на седмици. Това е спокойно кътче, пълно с история, кристално чиста тюркоазена вода, слънце, острови, девствена природа, синьо небе и безкрайни възможности за плуване.

Древният ликийски потънал град Симена често се нарича Кекова-Симена. Градът е смес от древна, средновековна и съвременна история, което засилва чара му. В древността Симена е била малко рибарско селище, а по-късно става преден пост на Рицарите на Родос (бившите рицари на св. Йоан от Йерусалим).

Древният град Симена е имал някога две части: островна и част, разположена на брега на материка. Днес на материка се издига рибарското селище Калекьой („селото на замъка“), чиито сгради се смесват с древни и средновековни структури. Върхът на селото се доминира от добре запазена крепост, построена от Рицарите на Родос, които използват отчасти древни ликийски основи. Вътре в крепостта се намира най-малкият амфитеатър на Ликия. В източния край на селото е ликийският некропол с цяла група от добре запазени саркофази, които гледат към морето и са заобиколени от стари маслинови дръвчета. До селото няма път и може да се стигне или пеша, или по вода. Повечето сгради са „пансиони“, които отдавна имат свои редовни посетители и през сезона е невъзможно да се намерят места в тях. На върха на Калекьой е кацнала и вилата на семейство Коч – най-богатата фамилия на Турция.

Близо до пристанището на Калекьой има друг саркофаг, който се издига във водата. През залива до бреговете на острова са полупотопените руини на жилищната част на Симена. Причината за напускането на тези жилища са поредица от ужасни земетресения през II век. Половината от къщите са потопени, а стълбите им днес се спускат във водата. Макар че градът е построен наново и възвръща живота си по време на византийската епоха, заплахата от арабите в региона кара жителите му да го изоставят. Основите на сградите и древното пристанище също се виждат под водата.

Има някои останки и от византийски времена. Табели предупреждават, че плуването сред останките е забранено, тъй като много посетители в миналото са вземали древни реликви като сувенири. Някои от капитаните на лодките разрешават на туристите да плуват на запад, където на брега се издигат останките от византийски параклис и също има потопени останки.

Днес остров Кекова се използва от местните хора, за да водят козите си през пролетта и да ги оставят там до есента. На острова няма вода и периодично за животните се носи вода. Когато есента козите се приберат, месото им е високо ценено като екологично чисто.