Wednesday, March 27, 2019

Хиераполис – Памуккале (Hierapolis – Pamukkale)

Хиераполис се намира на около 20 км северно от град Денизли. В археологическата литература е наречен „Светия град“, защото тук има много храмове и религиозни сгради. Древният град е разположен между няколко исторически района. Според древните географи Страбон и Птолемей Хиераполис се е намирал много близо до Лаодикия и Триполис. По тази причина той е фригийски град. Няма информация за историята на Хиераполис преди елинистичната епоха, но е известно, че на това място е имало град и преди това. Наречен е Хиераполис заради култа към богинята Майка.

Информацията за Хиераполис е ограничена. Известно е, че царят на Пергам Евмен II основава града през 190 г. пр. Хр. Наречен е на царица Хиера – съпругата на Телеф, основателя на Пергам.

Хиераполис е разрушен от земетресение през 60 г. по времето на римския император Нерон. При възстановяването след земетресението градът губи елинистичния си стил и се превръща в типичен римски град. Веднага след началото на древноримския период Хиераполис става важен център заради своя търговски и религиозен статут. През 80 г. Св. Филип идва в Хиераполис и е убит от жители евреи. Тюрките завладяват града в края на XII век.

Комплексът Хиераполис–Памуккале се състои от две части: травертиновите тераси на запад от града и некропола от другата страна на града на изток. Саркофазите в гробищата са изградени от варовик и мрамор. Северната страна на некропола кондензира времето от късната елинистична до ранната християнска епоха със саркофази, гробища под формата на къщи, гробища с гробни могили и надгробни паметници.

Руините на Хиераполис са най-вече входовете и главната улица. Древният град е разделен от главна улица, която е дълга около 1 км. От двете ѝ страни има галерии с колонади. Началото и в краят на главната улица са увенчани с монументални порти. Този район е извън византийските градски стени, защото портите, по-голямата част от главната улица и повечето от страничните улици са построени в древноримския период.

Южната византийска порта в южния край на града (непосредствено до паркинга) е датирана от V век. Добре запазената Северна порта има две кръгли кули и надписи на гръцки и латински, почитащи император Домициан. По тази причина Северната порта се нарича и Портата на Домициан. Тя е построена през 82–83 г. от Секст Юлий Фронтин. Известна е и като Фронтинова порта заради нейния архитект. Входът е разположен на мястото, където градските стени пресичат улицата.

Храмът на Аполон е разположен в религиозна пещера, наречена Плутон. Най-старият религиозен център на местните хора е мястото, където Аполон среща богинята майка Кибела. Отровният газ в пещерата не влияе на жреца на Кибела. Основите на храма са датирани от късния елинистичен период, но останалата част от храма е датирана от III век.

Средновековната крепост е изградена на платото, което контролира долината, и се състои от бастиони, издигнати на тази стратегическа позиция. Стените са построени с блокове от руините – много от блоковете са мраморни и са с надписи. По използваните материали крепостта е датирана от IX и XIII в., когато има множество конфликти между Византия и селджукските турци. Важно доказателство е монета, която е открита тук и е датирана от този период.

Градските стени са построени в съответствие със закон, издаден през 396 г. Като другите градове в Римската империя, и те са от северната, южната и източната страна на града. Стените са допълнени с 24 квадратни кули. Има четири входа: два са с монументални порти, а другите два са с малки врати. Големите порти са разположени на главната улица. По-голямата част от градските стени обаче са били разрушени от земетресения.

Театърът на Хиераполис е огромна, добре запазена сграда в гръцки стил, разположена на хълм над нивото на главната улица. Висок е 91 м. Строителството му започва през 62 г. след земетресение през 60 г. в епохата на Флавий. Той обаче не е завършен по времето на Адриан, а през 206 г. по времето на Луций Септимий Север. Кавеята (голямата вдлъбната повърхнина на зоната за посетители в римския театър, върху която са наредени в полукръг седалките за зрителите) е разделена на 7 части по 8 стъпала с 50 места. Диозомата (вид проход) е в средата на кавеята с вомиторий (всеки от поредицата входове или изходи в древноримския амфитеатър) с 2 свода.

Мартирият на св. Филип е правоъгълна сграда с размери 20 x 20 м. Построен е в края на IV и началото на V век в чест на св. Филип, който е убит тук.

В комплекса има катедрала, която е датирана от VI или VII век, църква с колони и още две църкви. Основната зала на Голямата баня е трансформирана в църква. В северната част на града има и малки молитвени стаи.

В комплекса на Голямата баня има индикации, че вътрешните ѝ стени са били покрити с мрамор. Някои от стените и сводовете на банята продължават да се издигат и днес. Планът ѝ е типичен за римските бани. На входа има голям двор, от двете страни са разположени големи зали, има правоъгълна покрита зона и истинската зона за къпане. Двете големи зали в Палестрата (спортната арена) са запазени за използване от императора и за тържества. Руините на комплекса на Голямата баня датират от II век.

Визуализация на Хиераполис през III век




Некрополът в северната страна на Хиераполис е едно от най-добер запазените гробища в Мала Азия. Той е и едно от най-големите с повече от 1200 гроба, които са разкопани на площ от над 2 км.




Гробница No. 176 в северния некропол с отчетлива фасада, която напомня на къща с поредица от прозорци (II-III век)





Северният некропол извън градските стени на Хиераполис

Гробница No. 166 (Гробницата на гладиаторите) носи името си от травертиновата плоча над входа, на която има образи, свързани с гладиаторските битки: амфората за масло, предлагана като награда за победителя, тризъбеца за бой и кръгъл щит (II-III век ).



Останките от градските стени



В северния некропол има голямо разнообразие от погребална архитектура: от прости саркофази до погребални параклиси с двоен покрив и дори структури, имитиращи къщи.













Най-старите гробници датират от елинистичния период (I-II век пр. Хр.). Това са надгробни могили, чиято засводена погребална зала е оградена от кръгла стена с покрив, покрит с пръст.


















Банята - базилика, разположена на северния вход към града, построена като бански комплекс през II век и превърната в базилика през VI век.










Портата на Секст Юлий Фронтин - монументалният вход към римския град. Построена е от травертин и има три арки и две кръгли кули от източната и западната ѝ страна.


Монументалната гробница Nо. A18 с високо стълбище, заобиколена от контрафорси. Датирана е от епохата на Флавий и има две преддверия.



Улицата на Фронтин, която върви по посока север-юг. Това е основната ос на града.


Портата, датираща от края на І век, има мраморен надпис, посветен от Секст Юлий Фронтин, проконсул на Азия през 84-86 г. до император Домициан. Имената на монументалната улица и портата са свързани с Фронтин и Домициан.

Павираната улица е широка 14 м и е с издигнат паваж. От двете страни е имало къщи и магазини с непрекъснати дорийски фасади с двойна колонада от двете страни на Улицата на Фронтин.







Обществената тоалетна на улицата на Фронтин. Стаята е била разделена надлъжно от ред дорийски колони, които са поддържали покрива, направен от травертинови блокове.

Обществената тоалетна на улицата на Фронтин. Стаята е била разделена надлъжно от ред дорийски колони, които са поддържали покрива, направен от травертинови блокове.



Източната базилика стоа на Агората. Това е било двуетажна сграда с йонийска фасада.



Гимнастическият салон



Византийската порта

Сградата с фонтана на тритона

Нимфеумът на Тритона е включвал резервоар с дължина 70 м. Разкопките на паметника започват през 1993 г. Разкрити са мраморни архитектурни елементи и фигури от украсата - тритони, ероти и делфини.

Монументалната северна византийска порта, построена в края на IV и началото на V век. тя е част от градските укрепления и е вход към византийския град.



Нимфеумът на Тритона - монументален фонтан, построен по времето на Александър Север (222-235 г.), както свидетелства надписът на архитравния блок.


Римският театър е построен през II век по времето на Адриан и в период на мащабно повторно застрояване след опустошително земетресение през 60 г. По-късно е реновиран при Септимий Север. Съществени възстановителни работи са проведени през 2004 и 2014 г.



Храмът на Аполон е построен през III век с каменни блокове от по-стар храм. До фасадата се стига по стълбище до подиум с височина около 2 м. Имало е пронаос (пристройка пред входа на храм) и цела с ред колони, вероятно шест, само отпред.


Нимфеумът, построен през III век, е двуетажен фонтан с U-образна форма и две крила, обгръщащи голям басейн. Нишите в стените са били запълнени със статуи.

Западната страна на агората, построена през II век по време на управлението на Адриан. Това е търговският център на града. Агората е била заобиколена от мраморни портици с йонийски колони отпред и коринтски колони във вътрешността.





Останките от средновековната селджукска крепост






Агората



Римската баня, една от най-големите сгради ан Хиераполис, се използва като археологически музей от 1984 г.






Още една византийска порта



No comments:

Search This Blog

Blog Archive