Църквата на св. Николай в древната Мира (съвременния Кале или Демре) е полуразрушена византийска църква, в която се намира саркофагът на св. Николай Мирликийски (вдъхновението за Дядо Коледа), както и останки от мозайки и стенописи.
Св. Николай е роден в Патара около 300 г., става епископ на Мира и умира около 350 г. Само тези основни детайли са известни в историята, но за живота на светеца има многобройни легенди. Много украсена агиография (житие на светеца) е написана от Симеон Метафраст през Х век.
Твърди се, че св. Николай е роден в богато семейство и че е пътувал до Светите земи през младостта си. Бил е измъчван и затворен по време на преследванията на Диоклециан, и е освободен, когато по времето на Константин започва официалното толериране на християните. Твърди се и че Николай е присъствал на Никейския събор през 325 г. (макар че името му не се появява в официалните списъци), където толкова се вбесил от еретика Арий, че силно го зашлевил по лицето.
Много от легендите за св. Николай разказват за това, че е помагал на бедните и на младите хора. В една от тях касапин примамил три момчета в дома си по време на глад. Докато те спели, той ги убил, нарязал ги на парчета и ги поставил в бъчва със сол, възнамерявайки да ги продаде като месо. Николай, който научил за този ужасяващ акт от един ангел, се втурнал към дома на касапина и съживил момчетата.
Друга популярна легенда разказва за три дъщери на беден търговец, които щели да бъдат принудени да проституират, тъй като нямали зестра, но св. Николай ги спасил от подобен грешен живот, като оставил три торбички със злато в градината на търговеца или през неговия комин (версиите варират), което им дало възможност да се омъжат.
Когато умира, светецът е погребан в Мира, а църквата може би е била построена скоро след това над гроба му. Ако е така, тя трябва да е била силно увредена по време на земетресение през 529 г. и да е възстановена заедно с други сгради в Мира по-късно, през VI век при император Юстиниан. Увредена и при арабските нападения през VII век, църквата на св. Николай в Мира е построена наново през VIII век и тази структура до голяма степен е запазена и до днес.
След смъртта си Николай става светец-покровител на моряци и мореплаватели, и много пилигрими се стичат да видят гроба му. През вековете легендите и голямата популярност на св. Николай от Мира водят до образа на брадатия дядо, който по Коледа тайно носи играчки на децата. В голяма част от Европа той е известен повече като св. Ник и носи подаръците на 6 декември, а не на Коледа, но в САЩ става известен като Дядо Коледа.
Църквата става жертва на нова арабска атака през 1034 г. и е възстановена през 1043 г. от император Константин IX; по това време към нея е добавен защитен със стена манастир. През 1087 г. група италиански търговци преодоляват съпротивата на монасите, разбиват саркофага на светеца и крадат реликвите, за да ги занесат в Бари, Италия, където те са положени в олтара на светеца в катедралата.
Към средата на XIX век църквата на св. Николай Мирликийски е в много лошо състояние. Два опита на руски групи за възстановяването ѝ имат частичен успех. Камбанарията и горният етаж вероятно са добавени по това време.
Подът на църквата е на няколко метра под нивото на улиците и до нея се стига по стълбище. Вътре са запазени мраморни мозайки (opus sectile) и избледнели фрагменти от стенописи. Църквата има три странични кораба; двата от тях в южната страна имат параклиси в източния край. Нефът (главният кораб) е покрит с кръстовиден свод и има синтронон (амфитеатрални места за сядане на свещениците) с покрит пасаж в апсидата. Каменният олтар е заобиколен от четири счупени колони. Екзонартексът (когато е непосредствено пред сградата като част от фасадата ѝ, под навес или покрито място, най-западната напречна част на християнските храмове) и нартексът са добре запазени.
Празният саркофаг на св. Николай е в южния страничен кораб между две колони и зад счупен мраморен екран. Използван е повторно саркофаг от древногръцката епоха, като на капака са представени изображения на мъж и жена. Обителите в северната страна на църквата са сравнително добре запазени.
Църквата на св. Николай Мирликийски се използва за религиозни служби само един ден годишно: празника на св. Николай на 6 декември. Екуменическите празници започват с гръцка православна божествена литургия, отслужвана от митрополита на Мира, който живее в Истанбул. След това има служба, в която участват православни, католически и протестантски духовници. Представен е и кардинал-архиепископът на Бари, където са мощите на светеца днес. В Демре в началото на декември всяка година се провежда и Международен симпозиум, посветен на св. Николай.
Св. Николай е роден в Патара около 300 г., става епископ на Мира и умира около 350 г. Само тези основни детайли са известни в историята, но за живота на светеца има многобройни легенди. Много украсена агиография (житие на светеца) е написана от Симеон Метафраст през Х век.
Твърди се, че св. Николай е роден в богато семейство и че е пътувал до Светите земи през младостта си. Бил е измъчван и затворен по време на преследванията на Диоклециан, и е освободен, когато по времето на Константин започва официалното толериране на християните. Твърди се и че Николай е присъствал на Никейския събор през 325 г. (макар че името му не се появява в официалните списъци), където толкова се вбесил от еретика Арий, че силно го зашлевил по лицето.
Много от легендите за св. Николай разказват за това, че е помагал на бедните и на младите хора. В една от тях касапин примамил три момчета в дома си по време на глад. Докато те спели, той ги убил, нарязал ги на парчета и ги поставил в бъчва със сол, възнамерявайки да ги продаде като месо. Николай, който научил за този ужасяващ акт от един ангел, се втурнал към дома на касапина и съживил момчетата.
Друга популярна легенда разказва за три дъщери на беден търговец, които щели да бъдат принудени да проституират, тъй като нямали зестра, но св. Николай ги спасил от подобен грешен живот, като оставил три торбички със злато в градината на търговеца или през неговия комин (версиите варират), което им дало възможност да се омъжат.
Когато умира, светецът е погребан в Мира, а църквата може би е била построена скоро след това над гроба му. Ако е така, тя трябва да е била силно увредена по време на земетресение през 529 г. и да е възстановена заедно с други сгради в Мира по-късно, през VI век при император Юстиниан. Увредена и при арабските нападения през VII век, църквата на св. Николай в Мира е построена наново през VIII век и тази структура до голяма степен е запазена и до днес.
След смъртта си Николай става светец-покровител на моряци и мореплаватели, и много пилигрими се стичат да видят гроба му. През вековете легендите и голямата популярност на св. Николай от Мира водят до образа на брадатия дядо, който по Коледа тайно носи играчки на децата. В голяма част от Европа той е известен повече като св. Ник и носи подаръците на 6 декември, а не на Коледа, но в САЩ става известен като Дядо Коледа.
Църквата става жертва на нова арабска атака през 1034 г. и е възстановена през 1043 г. от император Константин IX; по това време към нея е добавен защитен със стена манастир. През 1087 г. група италиански търговци преодоляват съпротивата на монасите, разбиват саркофага на светеца и крадат реликвите, за да ги занесат в Бари, Италия, където те са положени в олтара на светеца в катедралата.
Към средата на XIX век църквата на св. Николай Мирликийски е в много лошо състояние. Два опита на руски групи за възстановяването ѝ имат частичен успех. Камбанарията и горният етаж вероятно са добавени по това време.
Подът на църквата е на няколко метра под нивото на улиците и до нея се стига по стълбище. Вътре са запазени мраморни мозайки (opus sectile) и избледнели фрагменти от стенописи. Църквата има три странични кораба; двата от тях в южната страна имат параклиси в източния край. Нефът (главният кораб) е покрит с кръстовиден свод и има синтронон (амфитеатрални места за сядане на свещениците) с покрит пасаж в апсидата. Каменният олтар е заобиколен от четири счупени колони. Екзонартексът (когато е непосредствено пред сградата като част от фасадата ѝ, под навес или покрито място, най-западната напречна част на християнските храмове) и нартексът са добре запазени.
Празният саркофаг на св. Николай е в южния страничен кораб между две колони и зад счупен мраморен екран. Използван е повторно саркофаг от древногръцката епоха, като на капака са представени изображения на мъж и жена. Обителите в северната страна на църквата са сравнително добре запазени.
Църквата на св. Николай Мирликийски се използва за религиозни служби само един ден годишно: празника на св. Николай на 6 декември. Екуменическите празници започват с гръцка православна божествена литургия, отслужвана от митрополита на Мира, който живее в Истанбул. След това има служба, в която участват православни, католически и протестантски духовници. Представен е и кардинал-архиепископът на Бари, където са мощите на светеца днес. В Демре в началото на декември всяка година се провежда и Международен симпозиум, посветен на св. Николай.
Posts
No comments:
Post a Comment