Джамията Селимийе (Selimiye Mosque)

Символът на Одрин е великолепната джамия Селимийе (Selimiye Camii) – майсторският шедьовър на великия архитект Синан, който тогава е на 80 години. Това е най-красивата постройка, демонстрираща техническо превъзходство, която е достигнала архитектурата по време на Османската империя. Джамията е издигната по заповед на султан Селим II и е построена в периода между 1569 и 1575 г. След смъртта на Селим II на 14.03.1575 г. отваря врати за поклонение. Не се знае защо Селим II е избрал точно Одрин за построяването на това пищно здание. Предполага се, че е изпитвал силна любов към този град, защото тук е прекарал ранните си години като престолонаследник и първите си години като султан.

Тя се намира на най-високата точка на града – площада Кавак, и е с площ от 22 хиляди кв.м. Джамията Селимийе се нарежда сред най-мащабните религиозни постройки в световната архитектурна история. Главният купол е с височина 43 м и с диаметър 31.28 м, и създава впечатлението, че виси във въздуха. Той демонстрира техническото съвършенство в строежа на сградата. Без да се използва полукуполът върху 8 пилона, вградени в стените и свързани помежду си с по 6 м широки арки, е изграден централен купол, без да се нарушава вътрешното пространство, представляващо едно цяло.

С размерите и естетическите си елементи за онова време, а и днес, джамията Селимийе с всичките си особености, въплъщаващи се в класическата османска архитектура, се смята за едно от най-ценните произведения в Турция. Мраморният шадраван в двора е с внушителни размери и е заобиколен от сводовете, покриващи куполите. Калиграфските надписи по сводовете на купола, намиращи се в двора, са най-старите, запазени досега след Зелената джамия в Бурса. Използваните декоративни елементи като каменни резби, оригинални декоративни украси, фаянс и порцелан, и дърворезбата по рамките на прозорците са най-ярките примери на османското изкуство.

В четирите ъгъла на джамията се намират 4 минарета с височина 70.89 м с по 3 балкона (шерефе) с диаметър 3.80 м. Двете минарета са разположени от двете страни на главния вход и до трите им балкона се достига по три спираловидни стълби, които могат да се изкачат от 3 души едновременно, без да се виждат помежду си.

Джамията Селимийе е впечатляваща както с външната си архитектура, така и с вътрешните си декоративни елементи (снимането вътре обаче е забранено). Използваните в интериора елементи от камъни, мрамор фаянс, дърво, седефени украси и надписи от злато сами по себе си представляват шедьоври на изкуството за онова време. Във вътрешността са използвани ценни материали като мрамор от о-в Мармара, египетски гранит, ценен порцелан от Изник (Изник чиниси). По време на Руско-турската война (1877–1878) една част от тях са изкъртени и отнесени в Москва. Калиграфската работа е дело на Молла Хасан Карахисари. Минберът е солидна мраморна изработка от 25 стъпала, дърворезбата и малкият мраморен фонтан са оригинални детайли, които заслужава да се видят. Махвилът (мястото, от което се четат тържествените молитви) е изцяло от мрамор, а страничните стени са декорирани с превърнатите се в класика през османската епоха изящни плочки от XVI век.

В заобиколения от каменни стени външен двор на джамията се намират медресетата „Дарул Тедрис“ и „Дарул Курра“. В сградата на „Дарул Тедрис“ се намира Музеят на турското и ислямското изкуство с колекция от пехливански вещи, оръжия, накити, ръчни изработки, керамика и порцелан от времето на Османската империя, дървени предмети и кухненски прибори и вещи от двореца, а сградата на „Дарул Курра“ се използва като Музей на вакъфското изкуство.

В предната част на джамията се намира построената от везира Мерзифонлу Кара Мустафа Паша през 1667 г. чешма, а по целия външен двор са разположени 124 магазина, оформящи търговската част на джамията Селимийе. Точно в средата се намира направеният от арх. Давут Ага купол за молитва, където занаятчиите и търговците всяка сутрин отправяли своите молитви за благоденствие и берекет.

Комплексът на джамията Селимийе е построен от Синан, който го определя като „най-съвършената ми творба“. Той се нарежда и сред шедьоврите на световната архитектура. На 29 юни 2011 г. Комитетът по световното наследство към ЮНЕСКО включва комплекса Селимийе в Списъка със световното наследство. 

Историческата сграда на община Одрин и стаята на Ататюрк



Старата джамия е разположена срещу джамията Селимийе и неин архитект е Хаджи Алаадин. построена е от Йомер бин Ибрахим. Комплексът е съставен от джамия, покрит пазар и духовно училище, което обаче не се е запазило до наши дне. Покритата с 9 купола джамия и второто ѝ минаре, което е разположено в западната част, са построени по времето на султан Мурат II. Важни детайли, които привличат вниманието, са т.нар. mukarnas kavsarasi - триизмерно фигуративно запълване на купола, на входа в горната част на порталната врата, мраморният минбер (мястото, от където се четат петъчните молитви) с геометрични украси, арките от цветни камъни, каменната резба на западния вход, както и откритите по време на реставрация оригинални ръчни надписи.












През 1417-1418 г. по заповед на султан Челеби чрез отпуснат фонд за Старата джамия в близост до нея е построен Безистен (закрит базар) в близост до Старата джамия, който след няколко възстановителни дейности и днес се използва като градски базар. някога Евлия Челеби споменава, че диамантите и бижутата, намиращи се в Безистена, са равностойни на няколко египетски съкровища и се охранявали от 60 нощни пазачи. В 14-куполния базар са се помещавали 54 магазина във външната част и 36 - във вътрешната.