Старата ж.п. гара на Одрин (Edirne Old Train Station)

Старата ж.п. гара на Одрин е строена по модела на гарата Сиркеджи в Истанбул. Това е триетажна правоъгълна сграда с дължина 80 м. Строителството ѝ е завършено през 1914 г., но заради Първата световна война железопътното трасе се променя. В края на войната гарата остава извън границите на Отоманската империя. Датата на подписването на Лозанския договор – 24 юли 1923 г. – е важна в историята на гарата, защото договорът я връща на Турция като репарация за войната. Така гарата в квартала Караагач е получена от Гърция на 14 септември 1923 г. и отваря врати през 1930 г. Гарата продължава да функционира до 1971 г.

Гарата се намира на 4 км югозападно от Одрин и на 3 км от Гърция в квартала Караагач. За да се стигне до нея, се преминава през някой от мостовете на Тунджа и Марица. Кварталът Караагач с широките си улици и колоритните къщи е едно от първите места, които си заслужава да се видят в Одрин. Изградените консулства през XIX век и завършената ж.п. линия през 1873 г. са допринесли за космополитното увеличаване на населението и за кратко време в този квартал се откриват множество ресторанти, кина, църкви, параклиси, училища и различни увеселителни заведения, с които Караагач се превръща в развлекателен център на Балканите, наричан „Малкият Париж“. Днес със старите си къщи и традиционните кафенета Караагач е малко и гостоприемно селище в близост до Одрин, а в сградите на старата ж.п. гара се помещава Факултетът за изящни изкуства на Тракийския университет.

На територията на старата ж.п. гара се намира и откритият през 1998 г. Паметник и музей, посветени на Лозанския договор. Паметникът символизира дипломатическата победа след подписването на Лозанския мирен договор и световния мир. В музея до паметника са представени значението и важността на подписания договор чрез документи, книги, снимки. С подписването на Лозанския мирен договор през 1923 г. политически и правно официално започва борбата за независимост на турския народ под ръководството на Кемал Ататюрк.