Когато синагогата е построена за пръв път, е можела да побере до 1200 богомолци. Ярката жълта външност днес свети сред избледняващите и рушащи се дървени къщи и сгради с тесни апартаменти в бившия еврейски квартал на Одрин. Еврейското население на Одрин днес е много малко, но синагогата е осветена за религиозни цели, освен че се смята за музей. Съдбата на тази сграда отразява турбулентната история на еврейската общност в Одрин, която днес почти не съществува. Този фрагмент от историята на Одрин рядко се обсъжда в пътеводителите, но е причина едновременно за гордост и за срам на жителите на града.
Първата информация за еврейско селище в този район датира от византийския период. В града, наричан тогава Адрианопол, еврейската общност е активна предимно в текстилното, коженото и виненото производство. След завладяването на града от турците през 1361 г. много имигранти се заселват в Одрин. Тези нови жители включват голям брой евреи от новопридобитите отомански територии на Балканите. Еврейската общност се увеличава благодарение на имигрантите от Унгария, които са пропъдени от страната през 1376 г., и от Франция след 1394 г.
След 1492 г. в Одрин прииждат евреи, пропъдени от Испания от католическите крале. Скоро след това още бегълци идват от Португалия и Италия. Тази нова вълна от имигранти има определени обичаи, които ги различават от балканските евреи, които отдавна живеят в Одрин. Новите религиозни общности, наречени „кахали“, се основават на базата на географския произход на техните членове. Към средата на XVII век в Одрин има 15 подобни кахала. Известно е, че в началото на XVIII в. еврейската общност в Одрин наброява около 5000 души.
Реформите през XIX в., проведени в Отоманската империя, известни като tanzimat, водят до появата на нова класа от немюсюлманска буржоазия. В Одрин еврейският икономически елит се състои от търговци и банкери. Деветнадесети век обаче носи и влошаване на отношенията между евреите и техните християнски съседи. Растящото религиозно напрежение води до преследването на евреите от арменците през 1871–1872 г. По онова време еврейската общност на града е около 12 хил. души.
Национално-освободителните движения, които се разгръщат на Балканите през XIX век, се оказват голяма заплаха за евреите. В резултат на прилива на еврейски бегълци от новосформираните балкански държави еврейската общност в Одрин системно расте и през 1907 г. достига близо 24 хиляди души. Това население живее в различни райони на града в зависимост от професионалното занятие. Всяка местна общност има собствена вътрешна организация, синагога и равин под общото ръководство на главния градски равин.
По време на Балканските войни Одрин временно е окупиран от български войски и голяма част от местната еврейска общност търси подслон в Истанбул. Точно преди избухването на Първата световна война в Одрин живеят около 28 хил. евреи, но след войната броят им постепенно намалява, за да достигне само 2000 през 1943 г. Това бързо намаление може да се обясни и с промяната на статуса на Одрин, който се превръща в граничен град, опустошен от войните. Много евреи емигрират в Солун, Гърция, както и във Франция, САЩ и по-късно в Палестина.
Друга важна причина за упадъка на еврейската общност е разпадът на Отоманската империя и създаването на Турската република. В първите години от съществуването ѝ всички национални и религиозни малцинства са подложени на огромна езикова и културна асимилация от турското мнозинство. Този натиск се чувства предимно от евреите в Тракия заради обитаването на гранична зона и защото евреите са единственото немюсюлманско малцинство след размяната на населението между Турция и Гърция. Евреите в Одрин са изправени пред вербални заплахи и – по-рядко – физически нападения. Те страдат и от правните ограничения, наложени върху бизнеса им.
Апогеят на преследването на евреите в източните части на Тракия в Турция е през 1934 г. и местната турска преса играе съществена роля в ескалацията на насилието. Тълпа напада членове на еврейската общност. Заплахите и нападенията предизвикват паника. Въпреки намесата на правителството и дадените гаранции за сигурност, хиляди евреи окончателно се местят в Истанбул.
Допълнителни удари върху местната общност са нанесени от т.нар. работнически батальони и дискриминационния данък върху собствеността на малцинствата, наложен през 1942 г. Този данък се изчислява по различен начин за мюсюлманите и за представителите на други религии. Овен това той е особено вреден за националните и религиозните малцинства, чиито членове имат собствен бизнес, тъй като те са облагани с много по-високи данъци в сравнение със селскостопанската продукция.
В резултат на тези събития през 1948 г. в Одрин живеят по-малко от 3 хил. евреи, а през 1960 г. броят им пада на 438, за да достигне през 1977 г. 72 души. Евреите масирано емигрират в САЩ, Канада и Израел. През 70-те години на XX век повечето еврейски институции вече не функционират, а религиозните нужди се обслужват само от една синагога. През 1971 г. градската администрация забранява на еврейската общност да използва своето гробище, което е конфискувано и разрушено през 1975 г. Голямата синагога на Одрин продължава да функционира като място за поклонение до 1983. През 1998 г. в Одрин живеят само 3 евреи.
Голямата синагога в Одрин е издигната след големия пожар от 1905 г. Тогава всичките 13 синагоги изгарят до основи. Еврейската общност започва да строи нова синагога през януари 1906 г., след като получава разрешението на отоманското правителство и указа на султан Абдул Хамид II.
Новата синагога е построена по модела на прочутия Leopoldstädter Tempel – най-голямата синагога във Виена, тъй като по план трябва да демонстрира модерността и постиженията на общността. Сградата е проектирана от френския архитект Франс Депре в стил Мавърско възраждане. Местоположението на новата синагога е мястото на опожарените синагоги „Майор“ и „Пулиа“ в квартал Suriçi.
Строителството ѝ струва 1200 златни монети. Синагогата е открита в навечерието на Пасха през април 1909 г. Сградата може да побере 1200 богомолци – 900 мъже и 300 жени. Заради емиграцията на еврейската общност синагогата престава да действа през 1983 г. През 1997 г. заради липсата на интерес към съдбата на сградата покривът и една от стените рухват.
През 2008 г. кметът на Одрин Мустафа Бююк обявява план за построяване наново на синагогата и възстановяване на предишното ѝ великолепие. В речта си кметът обявява, че повторното отваряне на местата за поклонение на различните религии ще донесе на Одрин културно богатство и след възстановяването на две християнски църкви идва ред на синагогата. Мустафа Бююк изразява и убеждението си, че децата и внуците на евреите от Одрин ще дойдат в града, за да посетят възстановената синагога. Думите му са потвърдени от израелския консул Мордехай Амихай, чийто дядо някога е живял в Одрин.
В края на 2008 г. обаче турско-израелските отношения бързо се влошават заради Войната в Газа. Събитията през 2010 г. – „инцидентът в ивицата Газа“ – задълбочава политическия конфликт между Турция и Израел. Въпреки драстичното охлаждане на отношенията с Израел, възстановяването на синагогата в Одрин постепенно напредва, макар че през 2011–2012 възстановителните работи замират.
През март 2013 г. Израел официално се извинява за инцидента от 2010 г., което спомага за нормализирането на отношенията с Турция. Един от видимите ефекти е ускоряването на възстановителните работи по Голямата синагога в Одрин.
Реконструкцията трае 5 години и струва 5.75 млн. турски лири, или приблизително 2.5 млн. долара. Инвестицията е вложена във възстановяване на покритите с олово куполи, рухналия покрив и стени. Основите са укрепени, а подът вътре е възстановен с оригиналните форми и цветове, както и с надписи от Тората. Работата се надзирава от турската Главна дирекция на фондациите. Твърди се, че възстановената синагога е най-голямата на Балканите и третата по големина в Европа.
Синагогата е открита отново на 26 март 2015 г. Провежда се официално честване и сутрешна молитва, на които присъстват около 500 членове на турската еврейска общност, включително лидера на еврейската общност в Турция Ицхак Ибрахимзадех. Службата се води от равин Давид Азуз, който е водил и последната служба 36 години по-рано. Турските власти са представени от заместник министър-председателя Бюлент Арънч, който изразява надежда, че възстановяването на Голямата синагога в Одрин ще стане символ на съвместното съществуване на различни религиозни общности на турска територия. Кметството на Одрин приветства гостите с банер, на който е написано: „Добре дошли у дома, наши стари съседи“. (Информацията е от https://turkisharchaeonews.net/object/grand-synagogue-edirne)
Posts
No comments:
Post a Comment