Баба Цоцолана (baba_zozolana): Музеят на здравето в комплекса на султан Баязид II (Complex of Sultan Bayezid II Health Museum)

Музеят на здравето (Sağlık Müzesi) е уникална институция (26 стаи), разположена в комплекса на султан Баязид II (управлявал от 1481 до 1512 г.) в Одрин. В него са пресъздадени стаите на болница от отоманския период. Това е второто по посещаемост историческо място в Одрин след джамията Селимийе.

Болницата се е наричала Darüşşifa на старотурски, произтичащо от арабската дума Dar al-Shifa. Тя е открито в külliye („социален комплекс“ – комплекс от сгради, свързани с турската архитектура, центриран върху джамия и управляван от една институция, често въз основата на waqf (благотворителна фондация) и съставен от медресе, Dar al-Shifa („клиника“), кухня, пекарна, хамам, други сгради за различни благотворителни услуги за общността и допълнителни помещения; терминът произлиза от арабската дума kull – „всичко“) на султан Баязид II през 1488 г. В него се лекуват пациенти в продължение на над 400 години до 1909 г. До болницата е разположено медицинско училище, в което се обучават лекари за Отоманската империя до края на XIX век. Болницата и училището формират един от най-важните медицински центрове в Близкия Изток.

Отоманската медицина е основана на традицията на турско-ислямската медицина. Двамата най-важни философи на тази традиция, известни по целия свят, са Авицена и Ал Фараби. Авицена (Ibn Sīnā) е персийски енциклопедист, роден ок. 980 г., чийто най-известен труд е медицинската енциклопедия „Канонът на медицината“. Книгата става стандартен медицински текст в много средновековни университети. Ал Фараби пише трактат върху „Смисълът на интелекта“, посветен на музикотерапията и обсъждащ терапевтичния ефект на музиката върху душата.

Идеите на Авицена и Ал Фараби са приложени в отоманската болница в Одрин. Пациентите там са лекувани както с помощта на традиционната медицина по онова време, така и с иновативни методи. Сред използваните методи е терапията чрез звука на водата, музикотерапията, ароматерапията и трудотерапията. Пациентите, страдащи от неврологични и психични разстройства, са лекувани по този начин в Одрин, когато в Западна Европа хора с психични проблеми са горени на кладата като практикуващи черна магия.

Болницата се състои от множество стаи: шест стаи вдясно в първия двор са използвани като амбулатории, а четири стаи вляво са заделени за болничния персонал, кухнята, пералнята и аптеката. Във втория двор са разположени административните стаи на лекарите.

След като преминат през двата двора, посетителите се озовават в şifahane – частта от болницата, където са лекувани хоспитализираните пациенти. Тази шестоъгълна сграда се състои от голяма централна зала, покрита с купол, музикална сцена, централен фонтан, 6 зимни и 4 летни стаи за пациентите. Капацитетът ѝ е 32 легла. Зимните стаи са разположени във вътрешната част на сградата. Вратите към стаите за пациентите са подредени по такъв начин, че те да не могат да се виждат един друг.

Залата е архитектурен шедьовър заради отличната акустика. Прилагана е музикотерапия: група от десет певци и музиканти изнасят концерти за пациентите в три дни от седмицата, а звукът от водата, изливаща се от фонтана, е съществен елемент от терапията. Днес целият болничен комплекс е приятно фоново озвучен с тиха и спокойна музика от отоманския период.

В първите години от съществуването на болницата са лекувани всякакви пациенти, а медицинският персонал се е състоял от главен лекар, двама общи лекари, двама хирурзи, двама офталмолози и един фармацевт. В по-късните години заради особено ефективните методи, използвани в терапията на психично болните, болницата се превръща в център, специализиращ в психични и ментални разстройства. Интересното е, че предлаганото лечение в болницата е безплатно. Нещо повече: на пациентите в Одрин два пъти седмично се раздават безплатни лекарства.

Между XV и XVIII век мъжете си правят естетически операции на гръдния кош; има жени лекари, които правят операции на херниите на еничарите. Една стая в музея е посветена на историята за турската ваксина срещу едра шарка и как тя се разпространява от Одрин към Европа. Тук посетителите могат да научат, че първоначалното място за производство на розова вода е Одрин.

Медицинското училище в комплекса е елитен университет, в който се преподават иновативни подходи към хирургията и лечението на психично болните пациенти. Студентите в него са можели да прилагат познанията си, докато практикуват в местната болница. Училището се състои от 18 стаи за студентите и учебна зала, заобиколена от трите страни от двор с фонтан. Известният отомански пътешественик и писател Евлия Челеби пише, че студентите в медицинското училище в Одрин са опитни лекари, които изучават и обсъждат трудовете на древногръцките философи, учени и лекари като Платон, Сократ, Аристотел, Гален и Питагор. Лекарите – всеки от тях е специалист в различна област – се опитват да открият най-добрите терапевтични методи за техните пациенти, като изучават научната медицинска литература. Написаните на ръка книги в медицинското училище днес са в архивите на джамията Селимийе.

Болницата прекратява дейността си заради руската окупация на Одрин по време на Руско-турската война от 1877–1878 г. и пациентите са изпратени в Истанбул. Открита е отново по-късно, но служи само като изолационна за психично болни хора.

Болницата е напълно изоставена през 1916 г. и до 50-те години на XX век е напълно занемарена. През този период е използвана дори като обор за овце. Главната дирекция на фондациите я възстановява и спасява комплекса през 60-те години на ХХ век.

Благодарение на проект, осъществен от Тракийския университет (Trakya Üniversitesi), разположен в Одрин, става възможно да се реконструира интериорът на болницата и на медицинското училище на първоначалното им място. Реставрационните работи са спонсорирани от турската фармацевтична компания Abdi İbrahim с 2 млн. турски лири. Комплексът е отворен за обществеността като Музей на здравето през 1993 г. Този музей е единствен по рода си в Турция и е получавал редица национални и международни награди, вкл. Наградата Европейски музей на годината през 2004 г., връчена от Съвета на Европа. Поради универсалното ѝ значение болницата към комплекса на султан Баязид II през 2016 г. е включена във Временния списък на ЮНЕСКО на Световното наследство.

Музеят заема площта на бившето медицинско училище (медресето) и болницата. Интериорът, който е обслужвал студентите по медицина, включително библиотеката, учебната зала, стаята за учене, учителската стая и стаята на студентите, е пресъздаден на територията на медресето. В тези стаи е показана не само оригиналното оборудване, но и манекени в естествени размери, облечени в исторически костюми. Те демонстрират хода на медицинското образование.

Интериорът на бившата болница също представя реконструираните стаи от разцвета ѝ. Разположени са в шестоъгълната сграда с вътрешен двор с фонтан в центъра. Посетителите могат да видят аптеката, лекарската стая и лабораторията. И тук се използват манекени, за да се покаже как са били лекувани пациентите с различни ментални и психични разстройства.

В стаите около правоъгълния първи вътрешен двор има многобройни табла на турски и английски език, които обясняват различни аспекти на медицината от най-ранни времена до ХХ век; има и мултимедийна презентация в отделна зала. Отделните стаи са посветени на развитието на медицината през вековете, музикотерапията, отоманската хирургия през XV век, фармацията и билколечението. В отделна стая таблата представят информация за султан Баязид II и неговия комплекс с джамия.

Музеят е отворен всеки ден от 9 ч. Той е един от малкото места в Турция, където цената на билетите е различна за местните хора и за чужденците: 5 лири за турски граждани и 10 лири за чужденци. Музеят е към Тракийския университет от 1993 г., не се управлява от Министерството на културата и туризма и по тази причина не важат музейните карти.

Входът към болницата

Комплексът на Баязид II: джамията на Баязид II, болницата и медресето

Баязид II

Сградите на болницата

Първият вътрешен двор на болницата

Пералнята

Първият вътрешен двор

Входът към втория вътрешен двор

Кухнята

Килерът

Първият вътрешен двор

Султан Баязид II

Първият вътрешен двор

Стаята на персонала на болницата

Стаята на административния персонал на болницата

Сградата на пералнята, кухнята и килера

Входът към втория вътрешен двор

Вторият вътрешен двор

Голямата зала в шестоъгълната сграда на болницата

Отделните "кабинети" по различните медицински специалности

Медицински инструменти

Голямата централна зала

Куполът на голямата централна зала

Операция на липом на гърба

Изолаторът за пациенти с тежки психични разстройства

Сцената за оркестъра за музикотерапията

Трудотерапия за пациентите с по-леки психични разстройства

Фонтанът като елемент от терапията

Естетическа мастектомия на мъж

Акушерка

Жена лекар прави операция заради херния

Лейди Мери У. Монтагю, чийто 5-годишен син Едуард е ваксиниран с турската ваксина от едра шарка. Когато се връща в Англия, тя си поставя за цел да нправи така, че нейната страна да приеме ваксинирането срещу болестта, тъй като по същото време има епидемия от едра шарка в Лондон. Ваксинира 4-годишната си дъщеря по "турския метод" пред лекарите от Кралското общество. На 20 август 1721 г. 6 затворници, чакащи изпълнението на смъртните си присъди, са ваксинирани, за да се провери безопасността на ваксинирането. След като те не се разболяват, кралското семейство, много благородници и политици започват да ваксинират децата си и така турската ваксина се разпространява в Европа.