Акве Калиде (Aquae Kalidae Terma)

Първите известни бански постройки на Старял континент датират от II хилядолетие преди Христа. Те са открити при разкопки в Кносос (о-в Крит) и Акротири (о-в Сантормни). По-късно баните и банските процедури стават любими на гърците и най-вече на римляните. Особено през римската епоха използването на термите е неразривно свързано не само с хигиенни, но и с развлекателни функции.

Според много учени баните в мюсюлманския свят са продължение на римската банска традиция. Близостта на римските и ислямските (арабски, селджукски и османски) бани е очевидна: наличие на хипокауст (подподово отопление), съблекални, топли, горещи и студени помещения. Все пак обаче трябва да се посочи, че при мюсюлманите използването на банята е изискване, наложено от самата ислямска религия – при нея чистотата на тялото е основно задължение на всеки вярващ. Именно затова сме свидетели на своеобразен култ на изповядващите исляма към архитектурните паметници, свързани с водата – бани, чешми, басейни, шадравани и т.н.

Обществените бани в мюсюлманския свят са известни с названието „хамам“ – арабска дума, която означава „стоплям, загрявам, къпя се“. През ХI-ХII в., когато Византия започва постепенно да губи азиатските си провинции под натиска на селджукските турци, новите владетели на тези земи започват мащабно строителство на бански постройки – традиция, която е приета и от османските турци през ХIV-ХVII в. Според Евлия Челеби само в Истанбул през XVII в. е имало 151 бани. Това разгърнато строителство на подобни сгради е характерно за всички покорени от османците земи – България, Сърбия, Босна и Херцеговина, Гърция, Унгария и др.

Традиционните бански постройки са единични или двойни. При единичните мъжете и жените са използвали баните в различни дни, а при двойните е имало мъжки и женски помещения. В тях се къпели всички – мюсюлмани, християни, израилтяни, мъже, жени и деца, свободни и роби. Противно на общоприетото схващане, при турските бани може да се говори и за развлечение на къпещите се.

Имало е общи или отделни помещения за почивка, масаж, пиело се е кафе, освежителни напитки, провеждали са се разговори. Последното е много точно описано от лейди Мери Монтегю, която посещава Софийските бани през 1717 г. и споделя как в тях „едни разговарят, други работят, трети пият кафе или шербет, докато повечето лежат небрежно върху възглавниците си, а робините им (обикновено хубави момичета на 17–18 години) сплитат косите им по различни начини. С две думи, това е женско кафене, където се разказвали всички градски новини, измисляли се сплетни и т.н. Обикновено жените си позволявали това развлечение веднъж седмично и стояли в банята най-малко четири или пет часа“.

Подобно наблюдение, но 170 години по-късно прави и Константин Иречек в банята на българския град Хисар. По неговите думи там къпалните също постепенно се превърнали в кафенета: „гостите седят, завити в бели хавлии на рогозки, пият вишновка и кафе, пушат цигари и се забавляват с весели разговори“.

Най-често османските бани са се състоели от съблекалня, изолационно помещение и къпалия. В първото обикновено е имало шадраван, тъй като според мюсюлманите ромонът на течащата вода успокоява. В съблекалнята се водели и разговорите след банските процедури. В изолационното помещение били разположени тоалетните, местата за пране (освен че са се къпели, в баните посетителите перели дрехите си) и за депилация.

Къпалнята е била сложно устроена и задължително се отоплявала. В средата ѝ имало голяма каменна платформа – гьобек таш (от арабското гьобек, или „пъп“), на който посетителите лежали, докато се изпотят. Много рядко вместо гьобек таш е имало басейн. След изпотяването къпещите се прехвърляли в по-малки помещения, наредени покрай стените, където продължавали водните процедури.

Банята на Сюлейман Великолепни в Акве Калиде е от особен тип: тя е с лечебна вода и е била използвана не само за хигиенни, но и за за лечебни процедури. Специфичното название на подобни бани е „каплъджа хамам“ (от турското каплъджа – „топъл минерален извор“). Топлата минерална вода се изливала в басейн, откъдето загрявала цялото помещение и така се избягвала необходимостта от хипокаустно отопление. Процедурите се извършвали в самия басейн, а хората се къпели в куриите – коритата покрай стените па баията.

След опожаряването на Термополис през 1206 г. минералната вода продължава да се използва за лечение, но не в такива мащаби както преди опустошаването на банята от кръстоносците. През XV–XVI в. древните бани преживели нов разцвет. Вероятно в края на XV и началото на XVI в. тук е била издигната нова постройка от Михалоглу. Този османски аристократ произхождал от рода на великия Кьосе Михал бей, който бил личен приятел, съветник и помощник на основателя на Османската държава Осман – дядо на Мурад I и прадядо на Баязид I, които през XIV в. покоряват Балканския полуостров

Кьосе Михал бей всъщност е турското име на българин или византиец на име Михаил, който бил владетел на областта Керминкия в Мала Азия, където и до днес живеят потомците на многобройно българско население. След много битки с Осман, двамата владетели се сближили и станали неразделни приятели. През 1308 г. Михаил с цялото си семейство приел исляма и турците започнали да го тачат като един от основателите на Османската държава.

Като знак за високия ранг на фамилията Михалоглу в продължение на 200 години акънджиите – леката кавалерия на Османската армия, били предвождани от представител на неговия род. Тази почит се засвидетелства до края на XIX в. През 1879–1880 г. девойката Нурие, която била от плевенския клон на фамилията Михалоглу, искала да сключи брак с българина Иван Райков. Бракосъчетанието се състояло, но едва след като се получило разрешение от султана – това се налагало, тъй като фамилията била сред най-благородните в османския императорски двор и султанът лично трябвало да позволи съюза.

Според най-известния турски пътешественик Евлия Челеби (XVII в.) преди средата на XVI в. член на фамилията Михалоглу строи новата баня в древния град Акве Калиде. Най-голям разцвет обаче тя има през втората половина на XVI в. Това е вследствие на успешното лечение на самия султан Сюлейман Великолепни в топлите води на древните терми.

Многобройните военни походи разболели османския владетел от ревматизъм и той буквално не можел да ходи. След като чул за лековитата вода на Акве Калиде, един ден той се качил на личния си кораб заедно с лекаря си Късони-заде, пристигнал в баните и се разположил в императорската си шатра. След седем дни глезените му се подули от лечението с минерална вода, след което започнал лечение с лечебна кал от извора. Получил огромно облекчение, но краката му отекли още повече. Наложило се лекарят Късони-заде да го оперира и тази хирургическа интервенция се оказала успешна.

Султан Сюлейман се излекувал напълно и в знак на благодарност благоустроил баните и учредил със специален ферман общодържавен панаир в Акве Калиде, който започнал да се провежда всяка година през юли. Това води до голям икономически просперитет на местното население.

Лечебните качества на водата на Акве Калиде лаконично са отбелязани от Евлия Челеби: „В османските, арабските, персийските, шведските, австрийските, чешките, полските и германските земи аз не съм срещал по-лековита баня...“.