Котор (Kotor)

Старият град Котор е разположен в подножието на страховития хълм св. Иван, а стените, които го пазят, са шедьовър на укрепленията – широки са до 15 метра и са високи 20 метра.

Тези стени са умело вградени в естествените стръмни склонове на хълма и гледката към града е впечатляваща не само за Средиземноморието, но вероятно и за света.

Зърването на Котор – независимо дали е от морето или от пътя, оставя силно впечатление.  Градът е уникален по няколко причини.

Разположен е в залив, който мнозина наричат естествен фиорд (макар че строго погледнато, не е фиорд) и който си е проправил пътя към списъка на най-красивите в света.

Котор е и единственият град на източния бряг на Адриатическо море, който може да се открие по име в историческите и стратегическите карти.

Старият Котор е бил построен като лабиринт със защитна цел и човек много лесно може да се загуби в него, независимо че като площ не е голям – твърди се, че и местните хора се губят: един погрешен завой, и човек се оказва на друго място, а не там, където е искал да отиде.

Посещението на Котор обаче не се изчерпва с красивите гледки, тъй като в него е концентрирано и културното наследство на Бока Которска – Которския залив.

Макар да няма точна информация за основаването на Котор, археолозите смятат, че той се е издигнал върху основите на древния град Акривиум.

Според легендите феята Алкима е посъветвала сръбския крал Стефан Душан да не строи своя град на хълмове, където „лодките нямат пристанище и тичат коне“, а да го издигне на морето.

Според финикийския мит градът е основан след като аргонавтите тръгват да търсят Златното руно.

Която и легенда да е вярна, смята се, че корените на Котор се простират доста по-назад от времето на Омир (Х–ХІІ в. пр. Хр.) – време, когато финикийците господстват над Средиземноморието.

Това означава, че Котор е древен град – толкова стар, колкото и морската търговия в Адриатическо море.

Котор е бил известен с редица имена през историята, например Катарео, Декатера, Декатерон и Катарум.

Археолозите са потвърдили, че между VІІ и ІV в. пр. Хр. първите заселници в Котор са били гърците, следвани от илирите, а след това и от римляните, които управляват района в продължение на 650 години.

Градът е разрушен от вестготите през V век, а по-късно става част от Византийската империя през 476 г. и остава под нейна власт в продължение на повече от 400 години.

Котор става столица на Бока Которска – Которския залив, през VІІ век, след като предишната столица пада пред атаките на словенските племена. Словенските племена доминират в Котор и около Х–ХІ век, когато областта е управлявана от античния град на територията на Черна гора Доклеа.

В периода от 1185 до 1371 г. Котор остава един от крайбрежните градове, които са част от средновековната Сръбска държава под управлението на династията Неманич – те наричат града Котор и го превръщат в пристанище, през което поддържат връзки със Запада. По време на управлението на тази сръбска династия Котор преживява значителен икономически и културен подем.

След сръбската династия градът е завладян от унгарците. Унгарският крал Лудвик управлява Котор от 1371 до 1384 г. След това Котор преминава под управлението на босненския крал Стефан Твърдко I Котроманич (1384–1391 г).

В периода от 1391 до 1420 Котор е независима република. Заради опасността той да бъде завладян от турците през 1420 г. хората от Котор доброволно и в съответствие с решение на Големия съвет на Котор предават управлението му на Венецианската република.

Котор е управляван от Венеция. Тъй като по това време градът всъщност е бойно поле, периодът до 1797 г. се смята за най-драматичния и най-трудния в историята му.

Историята на Котор е пълна и с природни бедствия. Градът претърпява поражения в няколко земетресения: през 1537, 1563, 1667, 1729 и 1979 г. През 1422, 1427, 1457, 1467 и 1572 г. пък е посетен от чумата.

От 1797 до 1805 г. Котор е част от Австрийската империя. През 1806 г. в него пристигат руснаците и го управляват само една година – до 1807 г.

След като руската армия е разгромена от французите в битката при Фридланд, Русия с таен договор дава Котор на Франция, която го управлява от 1807 до 1813 г.

Черногорският владетел Петър I Петрович помага на жителите на Котор през септември 1813 г. – тогава черногорците и жителите на Котор се бият заедно срещу френската монархия и така се заражда съюзът между Котор и Черна гора, който обаче трае само 9 месеца, защото Парижката мирна конференция от 1814 г. не го признава и след нея Котор и околностите му са дадени на Австрия (1814–1918).

Стогодишното управление на Котор от Австрия е белязано от многобройни бунтове и въстания, но освобождението идва едва през 1918 г.

Като всички други градове от бившето Сръбско кралство, Котор, който вече е изтощен от многобройни окупации, посреща и най-голямата война, която някога е водил – Втората световна, през 1941 г., и се освобождава от нацисткия контрол през ноември 1944 г.

Старият град е с характеристики, типични за средновековието, основната му част е построена между ХІІ и ХІV век, и тази средновековна архитектура и многобройни културни паметници през 1979 г. са го направили част от Световното наследство на ЮНЕСКО.

На един от по-големите площади в стария град е катедралата на св. Трифон  – паметник на римската култура и един от най-разпознаваемите символи на града.

Църквата на св. Лука от ХІІІ век, църквата на св. Ана от ХІІ век, църквата на Дева Мария от ХІІІ век, църквата Божията майка изцелителка от ХV век, дворецът на принца от ХVІІ век и Неполеоновият театър от ХІХ век са все съкровища, които са част от богатото наследство на Котор. Карнавалите и фестивалите всяка година придават допълнителен чар на този красив град на черногорското крайбрежие.