Аман е по-скоро съвременен арабски град, отколкото един от големите културни центрове ва Близкия Изток: той никога не е бил съперник на Дамаск или Кайро като велик ислямски град през античността. Познавачите твърдят, че възприятието за града зависи твърде много от това, откъде идва човек: от Сирия или Египет – той може да изглежда или освежаващо, или разочароващо съвременен и „западнизиран“.
Жителите му говорят открито за два града Аман. Консервативен и ислямски по симпатиите си, Източен Аман (в който е историческият център на града) е дом на урбанизираните бедни, с огромни лагери в предградията на палестински бежанци. Западният Аман е сякаш друг свят: с жилищни квартали със зеленина, модерни кафенета и барове, и внушителни художествени галерии.
Туристите, идващи в столицата на Йордания с очакването за средновековни сукове и пазари или чудесните джамии на голямото архитектурно наследство на исляма, ще бъдат разочаровани. Немалка заслуга за превръщането на Аман в съвременен град има кралят на Йордания – Абдула II ибн ал-Хюсеин, роден на 30 януари 1962 г. и получил образованието си в Англия и САЩ.
Съвременната“ история на Аман започва в края на ХІХ век, когато отоманците преселват колония от черкезки емигранти тук през 1878 г. Много от техните наследници продължават да живеят в Аман. По това време и в първите десетилетия на ХХ век съседният град Салт е по-важен като регионален административен и политически център.
След Първата световна война Трансйордания става част от Британския мандат в Палестина, но британското правителство на практика я управлява от Западна Палестина (1921) и установява протектората Трансйордания под управлението на емир Абдула бин ал-Хюсеин – син на Хюсеин ибн Али, тогава крал на Хеджас и шариф на Мека.
Аман скоро става столица на това ново емирство и съвременното му развитие, започнало в този период, е ускорено от Йорданската независимост (1946 г.).
Оттогава градът расте на тласъци, за да се превърне в съвременен метрополис с над един милион жители. Растежът в по-ново време се дължи и на политическите събития в региона и особено арабско-израелския конфликт и войните от 1948 и 1967 г., Кризата в Залива през 1990–1991 г., а сега и Сирийската криза.
По време на Шестдневната война през 1967 г. Йордания губи всички свои територии на запад от р. Йордан, които преминават в израелски ръце. Политическият конфликт между йорданското правителство и бунтовни палестински партизани избухва в открита гражданска война през 1970 г. по улиците на Аман. Правителствените сили най-накрая надделяват, но градът понася много сериозни щети.
Jabal Al Qal’a (Хълмът на Цитаделата) е бил фокус на заселването на хората от палеолита – преди повече от 18 хил. години. Когато римляните окупират областта обаче, разчистват всичко, което откриват, включително останките от амонитския град Рабат Амон, и го изхвърлят по склоновете на този хълм.
Останките, оцелели до днес, в голямата си част са римски и ранно ислямски и са концентрирани на хълма, който е национален исторически комплекс.
„Съвременната“ история на Аман започва в края на ХІХ век, когато отоманците преселват колония от черкезки емигранти тук през 1878 г. Много от техните наследници продължават да живеят в Аман. По това време и в първите десетилетия на ХХ век съседният град Салт е по-важен като регионален административен и политически център.
Аман скоро става столица на това ново емирство и съвременното му развитие, започнало в този период, е ускорено от Йорданската независимост (1946 г.).
Оттогава градът расте на тласъци, за да се превърне в съвременен метрополис с над един милион жители. Растежът в по-ново време се дължи и на политическите събития в региона и особено арабско-израелския конфликт и войните от 1948 и 1967 г., Кризата в Залива през 1990–1991 г., а сега и Сирийската криза.
Posts
No comments:
Post a Comment