Друга класификация на пустините е на горещи и студени. Според официалното определение пустините са места, където валежите са по-малко от 250 мм на година или пък изпаряването надвишава валежите. Те имат специални екосистеми и малка населеност, а заради сухотата в тях действат и уникални геологични процеси.
Студените пустини се формират на голяма надморска височина. Патагонската пустиня в Южна Америка и пустинята Гоби в Азия са типичните примери.
Сахара в Африка пък е типичният и най-голям пример на гореща пустиня – 8,7 млн. кв. км, т.е. една четвърт от Африканския континент, с температури до 57 градуса и сложни линейни дюни, които са разделени една от друга на почти 6 км.
Макар че заема почти целия Арабски полуостров, Арабската пустиня е много по-малка – 2,3 млн. кв. км, и граничи на север със Сирийската пустиня, на североизток и изток – с Персийския залив и Оманския залив, на югоизток и юг с Арабско море и Аденския залив, а на запад – с Червено море.
Гледана от въздуха, Арабската пустиня прилича на огромно море от светъл пясъчен терен с тук-таме почти неразличими стръмни скали или планински вериги и черни потоци от лава. Тя е покрита почти изцяло от пясък и има някои от най-големите участъци в света, покрити с пясъчни дюни.
Като всяка пустиня, и Арабската е много слабо населена: повечето от жителите ѝ са базирани около кладенци или извори, макар че днес по-голямата част от нея е достъпна, защото е опасана с пътища. От древността египтяните са използвали порфира, гранита, варовика и пясъчника, откривани там, за строителни материали. Нефтът е на север. В нея се срещат акация, олеандър, издръжливи на сол храсти от типа на лобода, скакалци, едногърби камили, газели, гущери, чакали и орикс, а бедуините са пътували през нея в продължение на хиляди години.
Пустините възникват чрез няколко различни механизма (и оттук различните типове пустини). Вятърът в субтропиците се загрява, докато се движи към екватора. Тези сухи ветрове разсейват облачната покривка и така позволяват допълнително слънчево греене да загрява земята. Повечето от основните пустини на света се намират в зони, пресичани от тези сухи ветрове.
Пустините в средните географски ширини са между 30° и 50° северна и южна географска ширина, в посока към полюсите в субтропични зони с високо налягане. Те са във вътрешни басейни, далече от океаните и имат много широк спектър от годишни температури. Пустинята Сонора в САЩ и Мексико е типичен представител на този вид.
Пустините вследствие на дъждовна сянка се формират, защото високи планински вериги пречат на богатите на влага облаци да достигнат до зоните в защитената страна на веригата. Когато въздухът се издигне над планината, водата се освобождава там и той губи влажността си. В защитената, или "сенчестата", страна на планината се образува пустиня.
Бреговите пустини по принцип се откриват в западните краища на континентите близо до Тропика на Рака и Тропика на Козирога. Те са повлияни от студените океански течения, които са успоредни на брега. Тъй като местните ветрове доминират над субтропичните, тези пустини са по-нестабилни в сравнение с другите.
Зимните мъгли, предизвикани от надигащите се студени течения, често покриват бреговите пустини и блокират слънчевото греене. Този вид пустини са относително сложни, защото са на места, където граничат земни, океански и атмосферни системи. Атакама в Южна Америка е такава пустиня и е най-сухата на земята. Там измеримите валежи – 1 мм или малко повече дъжд – може да се появяват един път на всеки 5–20 години.
Мусонът, произлизащ от арабска дума за "сезони", се отнася до система от ветрове с подчертано сезонно обръщане. Мусонните пустини се развиват в отговор на температурните вариации между континентите и океаните. Североизточните ветрове, духащи стабилно към екватора в Индийския океан например, носят силни валежи над Индия. Когато мусонът преминава през Индия, губи влагата си над източните склонове на планините Аравали. Пустините Раджастан в Индия и Тар в Пакистан са части от мусонния пустинен регион на запад от планинската верига.
Полярните пустини са области с годишни валежи по-малко от 250 милилитра и средна температура през най-топлия месец по-ниска от 10 градуса. Полярните пустини на Земята покриват почти 5 млн. кв. км и са най-вече скални или чакълести равнини. Пясъчните дюни не са характерни за тях, но снежните дюни се появяват често в зони, където валежите са по-големи.
Данните за древните пясъчни морета (огромни региони от пясъчни дюни), променящите се езерни басейни, археологията и анализът на растителността сочат, че климатичните условия са се променяли съществено в огромни области на Земята в неотдавнашното геологично минало.
През последните 12500 години например части от пустините са били по-сухи, отколкото са днес. Около 10% от земята между 30-тия градус северна ширина и 30-тия градус южна ширина днес са покрити с пясъчни морета.
Преди 18 хил. години пясъчните морета в двата големи пояса са заемали почти 50% от този район на Земята. Както и днес, между двата пояса е имало тропически дъждовни гори и савани. Открити са пустинни фосили на 500 млн. години в много части на света. Подобни на пясъчни дюни модели са били откривани в зони, които днес не са сухи. Някои древни дюни днес са в зони, които са заети от тропически дъждовни гори.
Пример на такива древни пустинни дюни са Пясъчните хълмове на Небраска, които са неактивно поле с дюни на площ от 57 хил. кв. км в централна Небраска. То е най-голямото пясъчно море в Западното полукълбо, но днес е стабилизирано с растителност и получава около 500 милилитра дъжд всяка година. Дюните там са с височина до 120 метра.
Пясъчните дюни се формират там, където има (1) голямо количество пясък, (2) стабилен вятър и (3) някаква пречка, например растителност, скали или огради, която да спре част от пясъка.
Те се формират, когато движещият се въздух се забави от подветрената страна на пречката. Пясъчните частици от въздуха падат и формират могила, която постепенно се превръща в дюна.
Пясъчните дюни са асиметрични могили с полегат наклон от страната срещу вятъра и стръмен наклон от подветрената страна.
Дюните мигрират чрез ерозия на пясъка от вятъра от полегатата страна срещу вятъра и отлагане и свличане от подветрената страна.
Пясъкът в дюните по принцип е много добре "сортиран", т.е. песъчинките са приблизително с едни и същи размери. Почти няма прах, няма и чакъл или камъчета, защото вятърът не е в състояние да пренесе толкова тежки обекти.
Дюните могат да покриват големи площи и да достигат височина 500 метра.
Когато се говори за пустиня, обикновено първата асоциация на човек е с пясъчните дюни, но полетата с такива дюни покриват само около 20% от съвременните пустинни области.
Пустинният пясък в Сахара е съставен почти изключително от заоблени кварцови зърна.
Пясъкът в Дубайската пустиня е съставен от заоблени кварцови зърна, покрити с ръждив хематитен пигмент плюс биогенни фрагменти и парченца от други скали, които са ерозирали до размера на песъчинки. Биогенните зрънца ясно сочат, че морето не може да е далече. Това е причината и той да е по-червеникав в сравнение с пясъка в Сахара.
Дюните са няколко вида. Бархановите дюни са с форма на полумесец, а върховете му сочат в подветрената посока. Те се формират в зони, където има твърда основа, умерено количество пясък и непрекъсната посока на вятъра.
Напречните дюни са големи полета от дюни, които напомнят на дълги пясъчни вълни. Състоят се от пясъчни хребети със стръмно лице от подветрената страна и се формират в зони, където има много пясък и непрекъсната посока на вятъра. Бархановите дюни се сливат в напречни, ако количеството пясък се увеличи. Надлъжните дюни са дълги прави дюни, които се формират в зони с ограничен пясък и срещащи се посоки на вятъра.
Параболичните дюни са с U-образна форма и обикновено са стабилизирани с растителност и се появяват там, където има изобилна растителност, постоянна посока на вятъра и голямо количество пясък – често срещани са в бреговите зони. Дюните с форма на звезда имат няколко рамена в разнообразни посоки и се формират в зони, където има много пясък, но посоката на ветровете е променлива.
Posts
No comments:
Post a Comment