Най-старата градина в Южна Африка (The Company Garden, Cape Town)

Градината на Компанията е разположена в центъра на Кейптаун, до сградата на Южноафриканския парламент. Носи името си от Холандската източноиндийска компания, която поставя основите на градината през 1652 г. за снабдяване на своите кораби, които осъществяват транспорта за търговията с подправки между Европа и "Източните Индии" покрай нос Добра надежда.

Произходът на Градината на Холандската източноиндийска компания в Кейптаун е на драматичния фон на "Откривателските пътешествия" в края на ХV век. Единствената цел на тези пътувания е била търсенето на морски път около Африка, за да се достигне до приказното богатство, което може да се натрупа от търговията с подправки.

Растения като черен пипер, карамфил, канела и индийско орехче всъщност играят фундаментална роля в свързването на Западна Европа, Азия и Африка и всички съществени последици за тези континенти.

С откриването на "търговските ветрове", които позволяват на корабите да плават от нос Добра надежда директно през Индийския океан до Азия идва и свързания проблем с осигуряването им с храна по време на тези трудни плавания.

Именно "Градината на Компанията", която е по средата на морския път от Европа до Островите на подправките, е тази, която поддържа търговията с подправки с прясна вода от Тейбъл Маунтин и чрез производството на плодове и зеленчуци предотвратява опустошенията от скорбута, подпомагайки по този начин корабите да отплават на това пътуване през Индийския океан.

Кейптаун става известен като "Таверната на моретата", а европейските заселници в селището Нос Добра надежда" и в Южна Африка по принцип поставят основите на тази градина.

Тази градина, която днес е известна като "Градината на Компанията", е разположена в долината между склоновете на Тейбъл Маунтин с Дяволския връх на изток и Лъвската глава на запад.

Дъждът, който вали на Тейбъл Маунтин, издигаща се на повече от хиляда метра над морското равнище, се филтрира през горните части на планината и се появява като всесезонни потоци в долината – те са били важен фактор, привличащ хората към този район още от времето на каменната епоха.

Свежата вода е привличала и моряците на това място, ранните португалски изследователи са спирали, за да заредят корабите си тук, докато са се опитвали да открият морски път на Изток и доходоносната търговия с подправки.

Един от тези изследователи, Бартоломеу Диас, е първият, който открива носа през 1488 г. и го нарича "Нос на бурите". По ирония на съдбата той и половината от флотата му са погубени в буря до бреговете на нос Добра надежда през 1500 г.

Има много суеверия за Носа, включително легендата за "Летящия холандец" и капитана на този призрачен кораб, който бил обречен вечно да се бори с бурните морета около носа. Съществува и легендата за ужасяващото чудовище Адамастор (северен вятър), което – вбесено от откриването си – изпраща ветрове върху преминаващите кораби.

Такива суеверия и митове, както и конфликтът с местните хора, известни като коукоу, и политическите капризи в Европа по онова време работят срещу заселването на Кейп в края на ХVІ и началото на ХVІІ век. На снимката е Националната библиотека на Южна Африка.

Всичко това се променя завинаги, когато екипажът на един холандски кораб – "Харлем", претърпява корабокрушение през 1647 г. на брега на Тейбъл Бей и за да оцелее, засажда зеленчуци близо до поток със прясна вода под Тейбъл Маунтин.

Те са спасени 6 месеца по-късно от флотилия от холандски кораби, връщащи се към Холандия и носещи на борда си млад търговец от Холандската източноиндийска компания (VOC), който позорно се връща у дома, след като е бил обвинен в търговия за собствена облага – неговото име е Ян ван Рибийк.

Когато се връщат в Холандия, разказите на корабокрушенците за плодородието на земята и изобилната вода убеждават VOC да установи постоянна станция за снабдяване с продоволствия на нос Добра надежда. Това решение е повлияно и от страха, че британците може да анексират Кейп по всяко време. За да реабилитира доброто си име, Ян ван Рибийк се записва доброволец, за да води тази експедиция и така през април 1652 г. той и 5 кораба пристигат в Тейбъл Бей в Кейптаун.

От дневника на Ян ван Рибийк днес е известно, че главният градинар Хендрик Бум подготвя земята в градината за засяване на семената на 29 април 1652 г. Това прави градината 358-годишна, а едно дърво Pyrus communis (вид круша), посадено по това време, продължава да съществува в градината и до днес и следователно е най-старото култивирано дърво в Южна Африка.

Размерите на градината бавно се увеличават, докато около 10 години по-късно, тя е нараснала на 18 хектара. Освен градината със зеленчуци и плодове, Бум засажда и градина с билки и медицински растения. След това са добавени и различни декоративни растения, например дъбови дървета и рози – документите сочат, че първата от тези рози е разцъфтяла на 1 ноември 1659 г.

Така историята на Градината не свършва със зеленчуците и плодовете. Както е записано в старите документи, "Човек не живее само с храна" и утилитарният мотив води до естетически и цивилизационен, така че в течение на времето Градината на Компанията се превръща в място на красота и удоволствие за сетивата, както и за "специално очарование за уморените от океана пътници, които стъпват на тази странна и вероятно предизвикваща тревога земя".

Така настъпва следващият етап от развитието на градината, когато тя се превръща в ботаническа и привлича не само сетивата, но и ума.

От 1679 г. Симон ван дер Стел – губернатор на Кейп, и неговите майстори градинари Хендрик Бернард Алденланд и Ян Хартог трансформират първоначалната зеленчукова и плодна градина в световно известна ботаническа градина с местни и екзотични растения, храсти и дървета. Те строят сложна система от канали, захранвани с планинска вода, и въвеждат много декоративни видове в градината.

Йохан Андрис Ауге, който става директор на градината през 1751 г., засява редица местни видове, събрани по време на експедиции из провинция Кейп. Един Streletzia nicolai (див банан), за който се смята, че е бил засят от Ауге, продължава да живее в Градината на Компания и днес.

Към края на ХVІІ век Градината е станала известна: първо заради красотата си и удоволствието за очите, а след това и заради размножаването и експорта на африкански растения. Това продължава под ръководството на майстора градинар Й. А. Ауге, под чиято егида луковици и растения се изнасят на все по-доходоносния европейски пазар. Пристигането на мушкатото или здравеца, както и други растения от провинция Кейп в Европа, датира от този период.

Британците окупират Кейп през 1795 г., за да изпреварят всякакви френски интереси към този стратегически морски път към Индия. Новите собственици инвестират много малко пари или интерес към градината и състоянието ѝ се влошава. На снимката е Южноафриканската национална галерия.

Вместо това британците се снабдяват с пресни зеленчуци от отдалечени райони от града, прекратяват градинарската функция на градината и я затварят за обществеността, оставяйки отворен за ползване само обществената пътека, която днес е авеню. На снимката е Южноафриканския музей "Изико".

По време на кратко просъществувалата холандска Батавска република (1803–1806) градината е съживена, а централното Гавърнмънт Авеню е удължено и свързано с Ориндж Стрийт. Пътеката става обществена през целия път, който съществува и днес, улеснявайки пешеходната връзка между града и пазара.

Когато британците се връщат, части от градината се използват за построяването на важни институционални сгради, а самите градини отново са дадени на губернатора Янг за негова лична употреба.

През 1848 г. част от градините е отворена като обществено пространство заради шумните протести. Те се контролират от граждански комитет, финансират се с пари от абонаменти, продажбата на растения и такси за достъп. Туинхуис остава на разположение на губернатора.

През 1848 г. името на Градината на Компанията става "Ботаническа градина", която е с пълен достъп за обществеността. По това време тя започва да приема много от характеристиките на ландшафта, които са запазени и до днес, предимно криволичещи извити пътеки, характерни за английския натуралистичен ландшафтен стил, които заменят холандския план на съвършена решетка.

През 1892 г. Градината става отговорност на общината на Кейптаун, а в 1913 г. е основана Националната ботаническа градина "Кирстенбош" на земя, дарена от Сесил Роудс, и Градината на Компанията става градина за обществена отмора като право, а не като любезна услуга.

Градината на Компанията граничи с многобройни важни забележителности, включително къщата за настаняване на робите, които строят големи части от историческия Кейптаун, днешната сграда на Парламента, Южноафриканския музей "Изико", Планетариума, Катедралата "Св. Георги" (която е централата на Англиканската църква в Южна Африка), Националната библиотека на Южна Африка, Южноафриканската национална галерия, Голямата синагога и центъра на Холокоста, както и Туинхуис, която се използва от президента на държаната по време на държавни събития. На снимката е Голямата синагога.