Баба Цоцолана (baba_zozolana): Задар (Zadar)

Макар да се посещава от по-малко чуждестранни туристи, отколкото централната част, Северна Далмация крие много красота за пътешествениците, които искат да избягат от стълпотворенията на туристическите обекти. Задар е най-значимият град в Северна Далмация и има дълга и драматична история. Градът заема полуостров с естествено защитено пристанище зад него в края на района Равни Котари.

В стария град на Задар са запазени редица архитектурни паметници. Датиращ от времето на Венецианската империя, ограденият със зид стар град на Задар ярко контрастира със строения по времето на социализма нов град; старият град е и най-силно засегнат от социалистическото строителство в сравнение с другите големи градове на Далмация. Туристите тук са много по-малко, отколкото в Сплит или Дубровник, и Задар се превръща в „откритие" за всички, които обичат по-спокойните и ненатоварени дестинации.

Мястото е укрепление на илирийските либурнианци от около IX век пр. Хр. За пръв път Задар се споменава в документ от IV век пр. Хр. като гръцкия град Идаса. През 59 г. пр. Хр. той става римския град Ядера, а после се превръща в главния град на византийска Далмация от 752 г., преди да стане част от Унгария в началото на XII век.

След този период Задар преминава последователно ту в ръцете на Венеция, ту на Унгария. Докато е под управлението на унгарците, градът е плячкосан в резултат на венецианско подстрекателство по време на печално известния Четвърти кръстоносен поход през 1202 г. Не след дълго Задар е разграбен отново от монголските орди, които нахлуват от Азия. Накрая, през 1409 г., градът е продаден на Венеция заедно с голяма част от останалото крайбрежие. Той става основният венециански град в Далмация до 1797 г., когато преминава към Австрия. След Първата световна война става част от кралство Италия и е център на италианските операции по крайбрежието по време на Втората световна война, в резултат на което е тежко бомбардиран от съюзниците, а след войната става част от Титова Югославия.

Задар и околността са тежко засегнати по време на войната в Хърватия и снимки оттогава са запечатали улици, пълни с противотанкови мини. Днес Задар постепенно печели известност като туристическа дестинация и привлича почитатели на историята, както и по-млада публика, която се тълпи тук заради Градинския фестивал – огромен музикален фестивал, който се провежда през юли в близкото село Петърчане.

Най-известният син на Задар е Петар Зоранич – големият ренесансов писател, роден тук през 1508 г. Скулпторът Юрай Далматинац от XV в., чието дело е известната катедрала в Шибеник, също е роден в Задар.