Ровин (Rovinj)

Ровин (Ровиньо на италиански) е звездната атракция по бреговете на Истрия. Това е много чаровно малко градче с население от 14 300 души, което лятото се препълва от туристи. В него няма особени исторически забележителности, но с италианската си атмосфера то остава силно привлекателно място. Старият град е разположен върху яйцеобразен полуостров, опасан със стръмни и тесни калдъръмени улички и малки площади, над които се издига високата камбанария на катедралата, построена на най-високата точка. Първоначално остров, Ровин е свързан с материка през 1763 г., когато тесният канал, разделящ го от континента, е запълнен.

Основната жилищна част на Ровин е разположена отвъд стария град, нагоре по ниските хълмове, които го заобикалят, а хотелите са от двете му страни на север и на юг. Когато тълпите станат прекалено големи, 14-те острова в архипелага на Ровин предлагат приятно усамотение.

Ровин преминава от илирийски към римски и византийски ръце, преди първите славяни да пристигнат тук през VII век. Селището продължава да развива рибарството и морската индустрия и през 1199 г. подписва важен пакт с Дубровник за защита на своето корабоплаване. През XIII век заплахата от пиратите принуждава градчето да се обърне към Венеция за защита.

От XVI до XVIII век населението на Ровин се увеличава съществено с притока от имигранти, бягащи от турските нашествия в Босна и в континентална Хърватия. Градът започва да се развива извън стените, издигнати от венецианците, и през 1763 г. островчето е свързано с материка, а старият град се превръща в полуостров.

Макар че корабоплаването и морската търговия в Ровин процъфтяват през XVII век, решението на Австрия през 1719 г. да направи Триест и Риека в свободни пристанища нанася удар на градчето. Упадъкът на ветроходните кораби допълнително подкопава корабостроенето на града и в средата на XIX век то е изместено от корабостроителница в Пула. Подобно на останалата част на Истрия, Ровин преминава от австрийско към френско към австрийско към италианско управление, преди най-накрая да стане част от следвоенна Югославия. В района продължава да има значителна по размерите си италианска общност, която говори особен диалект, а всички указателни табели и знаци в Ровин са както на хърватски, така и на италиански.