Кулата Лотршчак в Загреб (Lotrščak Tower in Zagreb)

Бела IV – крал на Хърватия и Унгария в прочутата си Златна була от 1242 г., която прави Загреб кралски и свободен град, нарежда на града да демонстрира същото гостоприемство към посетителите, което му е оказал на него при бягството му от татарите. Освен това той дава на Загреб отговорността да заобиколи града с отбранителни стени и кули. Строителството на тези укрепления отнема 20 години и те са завършени през 1266 г. Тогава е построена кулата Лотршчак, за да пази южните подходи към града. Входът е през малката порта Дверце, която е съборена през 1812 г., когато е построена южната променада, наречена днес алея „Щросмайер“. Името „Лотршчак“ идва от името на campana lantrunculorum – камбаната на крадците, която звъни вечер, преди градските порти да се затворят за през нощта. Не е известно точно как е изглеждала кулата през средновековието, но някои стари картини я показват само с два етажа с по два прозореца на всеки етаж и островръх покрив с равни страни. Входът към наземния етаж е бил от северната страна и външни стълби са водели до първия етаж.

От края на XVI век вече няма опасност от нови атаки от турците и така кулата губи първоначалната си функция. През следващите векове кулата Лотршчак е използвана от различни хора за различни цели. Най-радикални са промените след 1857 г. Това е романтичният период на възстановяването на средновековната сграда. Кулата е разделена на два етажа и на покрива е добавена многоъгълна дървена площадка за следене за пожари.

Връзката между двата етажа, която преди не съществува, сега е решена по оригинален начин. Добавено е виещо се стълбище към северната стена, което е наполовина във и наполовина извън кулата. Кулата е построена от неравномерно оформени камъни и стените са дебели 195 см. Запазени са страничните сводове на приземния етаж. Интересен детайл в историята на кулата е, че тъй като общинските власти нямат достатъчно пари за нейното поддържане, тя е дадена „на лизинг“ на жителите на града с условието те да я поддържат и да я възстановяват, а в случай на вражеска атака да я върнат на градските власти с цел отбрана.

Кулата е приспособявана, за да отговаря на потребностите на различните исторически епохи. От XVII век е използвана като склад, а през XIX век в нея има кафене на приземния етаж, а входът е бил от юг. По-късно тя е използвана дори като жилище. В края на XIX век градският съвет решава да инсталира едно оръдие, което да стреля всеки ден по обяд, за да могат всички църкви да синхронизират часовниците си. Оръдието стреля за пръв път на Нова година през 1877. По време на Първата световна война оръдието замлъква и е забравено, и едва през 1927 г. то отново стреля от южната страна на четвъртия етаж. От това място оръдието стреля и до днес точно в 12 часа на обяд (случихме се дървената площадка директно над него в момента на стрелбата – звукът е силен, а мирисът на барут – още по-силен).

Днес на приземния етаж има магазин за художествени произведения и подаръци, в който се продават сувенири, картини и графики от известни хърватски художници, както и уникални бижута. Първият и вторият етаж се използват за изложби, а тези, които се изкачат до върха на кулата, ще се насладят на едни от най-красивите гледки към Загреб от дървената площадка за наблюдение.