Катедралата „Св. Анастасия" (св. Стошия) в Задар (Zadar cathedral)

Основната пешеходна артерия на Задар е „Широката улица“, наричана обикновено от местните хора „Калаларго“. От Народния площад тя води надясно (северозапад), стига до развалините на римския форум и до катедралата „Св. Анастасия“ (св. Стошия), която е най-голямата романска катедрала в Далмация.

Построена през XIII в. върху основите на по-ранни сгради – още през X в. се споменава за катедрала на същото място – и осветена отново през 1285 г., катедралата е сериозно повредена, когато кръстоносците плячкосват Задар през 1202 г. Тя, както и повече от половината от Стария град, е разрушена отново при съюзническите бомбардировки през Втората световна война. Въпреки това катедралата е много добре възстановена.

В горната част на фасадата има два розетни прозореца, разположени един над друг, както и редове от слепи арки (един от които продължава по северната стена, придавайки ѝ вид като на катедралата в Пиза, Италия. Трите входа имат красиви резби, включително Мадоната с младенеца между св. Анастасия и св. Хрисогон над главната порта, и от всяка страна четирима второстепенни светци, които като че ли са от по-ранен период.

Във вътрешността на катедралата има мощехранилница от IX век, в която се пазят мощите на св. Анастасия (светицата, покровителка на вдовиците), църковни скамейки от XV в. и цибориум (богато украсен навес над олтара) от XIV в., който е по-висок от този в „Св. Марко“ във Венеция. Сред колоните в източната част има някои с римски произход, а до западната порта – със спирална канелура и капители в предромански стил.

Долната част на камбанарията (зад ъгъла на форума) датира от XV в. Горната ѝ част обаче е построена в края на XIX в. по проект на английския архитект Т. Г. Джаксън, който взема образец от известната камбанария на остров Раб.