Баба Цоцолана (baba_zozolana): Пула (Pula)

Според легендата Пула е основана от колхидианците от Черно море след безуспешното преследване на Язон, аргонавтите и тяхното златно руно. Със сигурност обаче историята на Пула се губи далече назад във времето и на това място е имало илирийско селище най-малко 500 г. пр. Хр. Римляните пристигат 400 години по-късно.

Разположена съвсем наблизо през Адриатическо море до родината на римляните Истрия, Пула е съхранила някои от най-изящните образци на римската архитектура, откривани някога. Амфитеатърът в Пула си съперничи с този в Рим, а храмовете и сводестите порти на града са вдъхновявали много художници и архитекти през вековете.

Римска Пула, или според пълното ѝ име колония Юлия Полентия Херкуланеа, вероятно е основана от първия римски император Август (63 пр. Хр. – 14 сл. Хр.) на мястото на илирийско селище. Тя бързо се превръща в процъфтяващ търговски град и се смята, че в апогея си населението достига до около 30 хил. души. Голямото ѝ богатство е намерило ясно отражение в качеството на оцелелите архитектурни паметници.

Хърватия организира няколко филмови фестивали годишно, а Истрия е домакин на два от най-хубавите, които се провеждат сред древноримските руини на Пула, на брега и в живописния средновековен град-крепост Мотовун във вътрешността. Фестивалът в Пула е най-известният хърватски фестивал (а и най-старият). По време на фестивала през юли се представят подбрани международни и хърватски филми. Основан през 1953 г., филмовият фестивал в Пула е един от най-старите филмови фестивали в света. Той е бил най-големият филмов фестивал в бивша Югославия и все още е важно национално и международно събитие. Филмите се прожектират на много места из целия град (билетите за тези прожекции са безплатни), включително и в укреплението на хълма, но най-зрелищни са в самия амфитеатър, където има малка такса. Ако вали дъжд, прожекциите се местят в Националния театър. Фестивалът привлича огромни тълпи, сред които все повече международни знаменитости. В минали години там са идвали звезди като Орсън Уелс, София Лорен, Джон Малкович, Бен Кингсли и Ралф Файнс.

Звездната забележителност на Пула е великолепният и изключително добре запазен римски амфитеатър, издигнат от местен варовик и наричан от местните хора „Арената“. Разположен на север непосредствено до стените на града на Виа Флавия (римския път, който води днес към Пореч и Триест, Италия, и наричан днес Флавиевска улица), той вероятно е построен през I в. пр. Хр. при император Август, а е завършен по време на управлението на император Веспасиян (управлявал през 69–79 г.), което го прави почти съвременник на римския Колизей.

С леко елипсовидна форма и с размери ок. 132 м дължина и 105 м ширина той е шестият по големина оцелял до наши дни римски амфитеатър в света с капацитет за ок. 20 хил. зрители. Външните стени – поразително непокътнати – са високи 32 м и включват два реда арки, върху които има трети ред с правоъгълни отвори (откъм вътрешната страна, където земното ниво е по-високо, има само две нива) и четири масивни кули. Кулите са изпълнявали две функции: осигурявали са достъп чрез спираловидна стълба и са били използвани за складиране на вода от акведукт, която след това се е разпределяла из арената чрез множество канали.

Арената все още се използва. В нея се провеждат големи концерти, поставят се опери и се представят избрани творби от филмовия фестивал в Пула. Обикновено тя побира между 5000 и 8000 седящи зрители. В подземните коридори, които някога са се използвали от гладиаторите по пътя им към смъртоносната битка, сега са правят изложения на вина и зехтини, произведени в Истрия.

В оригиналния си вид римска Пула е имала 12 градски порти, от които са запазени две: Двойната порта (Porta Gemina), която датира от II в. (на снимката), и Херкулесовата порта от средата на I в. пр. Хр. и представлява най-ранната запазена част от градските стени. Върху арката на втората има следи от фигура на Херкулес и надпис с имената на двама римски служители, на които е била поверена задачата да основат колония в Пула.

Двойната порта и Херкулесовата порта – това е всичко, което е останало от римските укрепления.

Арката на Сергий, построена срещу нещо, което може би е било друга от някогашните порти (Porta Aurea), датира от I век и е поръчана от знатната фамилия Сергий като паметник. Богато украсена от западната страна и подпряна от коринтски колони, Арката на Сергий е рисувана през вековете от редица художници и архитекти, включително Микеланджело, Паладио и архитекта неокласицист от XVIII в. Робърт Адам. Градските стени са съборени през XIX в., но някои участъци са запазени.

Колкото и да е невероятно, един от бившите жители на Пула е ирландският романист Джеймс Джойс, автор на Одисей (1922 г.). В периода 1904–1905 г., след като бяга с бъдещата си жена на континента, младият Джойс работи тук в училището Берлиц, където преподава английски на австроунгарски морски офицери. Докато е в Пула, Джойс работи по голяма част от материалите за бъдещия си роман „Портрет на художника като млад“ (1916). От писмата, които пише до вкъщи, става ясно, че не е във възторг от Истрия и се мести в Триест, Италия, веднага щом си урежда място в училището Берлиц там. Независимо от това, градът пази спомена за него под формата на скулптура – с нахлупена широкопола шапка - пред кафенето „Уликс“ („Одисей" на хърватски).

Катедралата „Св. Богородица“ датира от VI век и вероятно е била построена върху основите на римски храм. След разрушенията, причинени на града от набезите на венецианци и генуезци, тя почти изцяло е построена наново през XV и XVI в., но до голяма степен запазва византийския си план. Във вътрешността са използвани много елементи от старата сграда, както и от други древни сгради на Пула, сред които римски и византийски колони, както и един корниз, датиращ от 857 г., вграден в южната стена. Олтарът е всъщност саркофаг от трети век, в който според легендата се пазят мощите на крал Соломон Унгарски от XI в.