Баба Цоцолана (baba_zozolana): Вилата на Адриан в Тиволи (Hadrian's Villa in Tivoli)

Вилата на Адриан е най-голямата вила, принадлежала на римски император. Площта на имението е около 7 кв. мили (18 кв. км) – няколко пъти по-голямо от Ватикана. Този красив имперски палат е построен от император Адриан в периода 125–134 г. Вилата се намира в Тиволи, на 30-тина км. от Рим. По времето на Адриан вилата се обслужва от 1400 слуги.

Вилата се смята за образеца на архитектурата на разкоша и елегантността в римския свят. Комплексът е бил по-скоро имперски град-градина, отколкото традиционна вила. Сградите са проектирани така, че да следват естествения ландшафт.

Император Адриан започва строителството на вилата на земя, принадлежаща на жена му, за да я използва за бягство от Рим. През по-късните периоди на царуването си Адриан управлява от вилата с помощта на членовете на неговия двор, които също живеят тук.

Не е известно дали съпругата на Адриан е живяла във вилата временно или постоянно – отношенията му с нея са твърде обтегнати или почти несъществуващи, вероятно заради хомосексуалността му. Родителите на Адриан умират, докато той е малък, и той заедно със сестра му са осиновени от Траян. Възможно е дворът на Адриан във вилата да е бил предимно мъжки, но е вероятно неговата дойка Германа, към която той е дълбоко привързан, да е била настанена във вилата (тя го надживява).

На 250-те акра е бил разположен комплекс от 30 сгради, Александрийска градина, храм, театър, бани (голяма и малка), библиотеки, държавни зали, казарми, скулптурни градини, трапезарии, павилиони и частни апартаменти. Архитектурата на вилата е смес от древногръцки, египетски и римски стил. Сред добре запазените части на вилата са басейн, посветен на починалия египетски любовник на Адриан, за когото той силно страда, наречен Canopus, и изкуствена пещера, или Serapeum. Друго ключово архитектурно богатство на вилата е „Морският театър“, който служи като убежище за усамотение и медитация на императора.

След Адриан вилата от време на време е била използвана от различни негови наследници (на територията на вилата са открити бюстове на Антонин Пий (138–161), Марк Аврелий (161–180), Луций Вер (161–169), Септимий Север и Каракала). Зенобия – детронираната кралица на Палмира, по всяка вероятност е живяла тук около 270 г.

По време на упадъка на Римската империя през IV век вилата постепенно запада и е отчасти разрушена, а ценните статуи и мрамор са окрадени. Комплексът е използван като военен склад и от двете страни в разрушителните Готически войни (535–554) между остготите и византийците. Открити са останки от пещи за вар, в които е бил изгарян мрамор от комплекса, за да се извлече вар за строителни материали.

На територията на вилата са провеждани редица разкопки. В средновековието вилата става източник на строителни материали за местните епископи и за гражданите на Тиволи. Към края на XV век папа Борджия санкционира първите разкопки, които водят до откриването на многобройни статуи. Следващите разкопки, за които делена светлина дава кардинал Иполито II д’Есте, са посветени на внимателното изследване на вила Адриана. Кардинал д’Есте използва много от статуите и елементите, открити в процеса на разкопките на вилата, за собствената си вила в Тиволи. Днес вилата на Адриан е включена от ЮНЕСКО в списъка със световното наследство.

Алеята, водеща от входа на комплекса към останките от сградите, минава покрай красива маслинова гора.

Тиволи

Част от стените на Pecile

В северната част е запазена 9-метровата стена на Pecile. Около езерото е имало колонада, така че при всякакви метеорологични условия да могат да се направят 7-те обиколки (3 км), които са се смятали за идеалната разходка след обяд.

Един от входовете за хората, идващи във вилата по северния път

В дъното е библиотеката.

Правоъгълният басейн с размери 100 х 25 м.

Останките от имперския палат

Edificio con Tre Esedre: комплексът се състои от две крила, едното от които се характеризира със серия от отворени пространства, а другото се състои от серия стаи, отопляеми и покрити със скъпи мрамори. Това е великолепен и монументален вестибюл, обслужващ сградата с басейн, която най-вероятно е частната резиденция на императора.

Edificio con Tre Esedre

Храмът на Венера

Стоте стаи се намират от западната страна на вилата и се възползват от неравността на терена. Тези семпли стаи очевидно са за прислугата, а някои от тях, които са близо до пътя, са се използвали като складове.

Златният площад, наречен така заради богатството на археологическите находки. Това е завършекът на вилата на юг. Сградата се състои от перистил, т.е. правоъгълен двор с колонади с размери 61 х 51 м и дълъг басейн в центъра.

Останките от палата на Адриан

Вестибюлът се намира между Малките и Големите бани. В центъра му има квадратен двор, заобиколен от портик.

Малките бани

Вестибюлът

Големите бани

Вестибюлът

Големите бани

Вестибюлът

Големите бани и казармите на преторианците на заден план

Големите бани

Размерите на басейна Канопо са 119 на 18 м. От източната страна има двойна, а от западната - единична колонада.

Представени са и двете реки - Нил и Тибър.

Нимфеумът Serapeo

Canopo

Според историците Canopo е построен в чест на мъртвия египетски любовник на Адриан.

Големите бани

Казармите на преторианците

Рибарникът

Казармите

Мозайката на пода на басейна в Големите бани

Големите бани

Имперският палат

Полицейското управление

Имперският палат

Еседрата

Библиотеката

Имперският триклиний - официалното помещение за хранене в древноримската архитектура, обзаведено с 3 места за лягане, наподобяващи дивани или кушетки, разположени под формата на буквата „П“, край ниска трапезна маса.