Папа Юлий III дел Монте номинира Иполито д’Есте за доживотен управител на Тиволи. Кардиналът пристига тук, но разбира, че трябва да живее в стар и неудобен манастир, свързан с църквата „Санта Мария Маджоре“. Манастирът е построен преди векове от бенедектински монаси, а след това преминава в ръцете на Францисканския орден. Кардиналът обаче е свикнал на съвсем друг живот както в родната си Ферара, така и в Рим. В Тиволи обаче му допадат руините и затова решава да превърне манастира във вила-близнак на друга сграда, която строи по същото време в Рим. Римската сграда му е необходима за официални приеми, а вилата в Тиволи трябва да служи за удоволствие и приятни срещи. Купува още терени до стария манастир и с помощта на канали водите на р. Аниене са доведени до вилата.
Така се ражда идеята за строеж на градина по склоновете на Valle gaudente, но едва след 1560 г. архитектурната и иконографската програма на кардинал Иполито д’Есте става ясна. Тя е реализирана от художника-архитект-археолог Пиро Лигорио и дворцовия архитект Алберто Галвани.
Стаите на вилата са украсени под егидата на звездите на късния римски маниеризъм Ливио Агрести, Федерико Цукари, Дюранте Алберти, Джироламо Музиано, Чезаре Небия и Антонио Темпеста. Работата е почти завършена по времето на смъртта на кардинал д’Есте през 1572 г.
Трима представители на фамилията Д’Есте, които са кардинали – Иполито, племенникът му Луиджи и Алесандро, са първите собственици на вилата.
От 1605 г. кардинал Алесандро д’Есте дава началото на нова програма не само за възстановяване и ремонтиране на растенията и фонтаните, но и за създаване на нова поредица от нововъведения в градината и украсата на фонтаните.
Допълнителна работа по имението е осъществена през 1660–1770 г.; в нея участва и Джанлоренцо Бернини.
През XVIII век липсата на поддръжка води до упадък на комплекса, който е утежнен от преминаването на собствеността в ръцете на династията на Хабсбургите. Градината постепенно е изоставена, фонтаните престават да работят и почти се разрушават, а колекцията от древни статуи, която е обогатена от кардинал Иполито, е изоставена и пръсната на различни места.
Този упадък продължава без прекъсване до средата на XIX век, когато Густав Адолф фон Хоенлое, който получава вилата от херцозите на Модена през 1851 г., започва поредица от ремонти, за да възстанови комплекса. Между 1867 и 1882 г. вилата още веднъж става културен център, в който кардиналът често приема музиканта Франц Лист (1811–1886), който композира Giochi d'acqua a Villa d'Este („Водни игри във Вила д’Есте“) за пиано, докато гостува във вилата. През 1879 г. Лист прави един от последните си концерти тук.
Последният частен собственик на вилата е Франц Фердинанд фон Хабсбург, ерцхерцог Д’Есте, племенник на австро-унгарския император Франц Йосиф. С избухването на Първата световна война вилата става собственост на италианската държава и през 20-те години на ХХ век е възстановена и отворена за посещения.
Друга, радикална реставрация е осъществена незабавно след Втората световна война, за да се възстановят щетите от бомбардировките през 1944 г. Заради особено неблагоприятни условия на средата реставрацията продължава практически без прекъсване през последните 20 години (основната работа, която си струва да се отбележи, е скорошното почистване на Фонтана на органа).
Градините на вилата са с площ 35 000 кв. м. и включват 250 водни струи, 255 водопада, 100 басейна и вани, 50 фонтана, 20 тераси, 30 000 растения, 150 вековни дървета и 9000 кв. м. алеи.
Всички фонтани се задвижват без механични устройства, а само по гравитачен път и на принципа на скачените съдове.
През 2007 г. Вила д’Есте печели първа награда в международния конкурс “Най-красив парк в Европа”.
Лоджията
Grotta di Pomona
Fontana di bicchierone, гледан от терасата на вилата, дело на Бернини
Пещерата на Венера
Стоте фонтана
Fontana dell'Ovato ("Овалният фонтан") с нимфеума зад водата
Фонтанът на Бакхус
Овалният фонтан
Нимфеумът зад Овалния фонтан
Овалният фонтан
Фонтанът на пегаса
Рибарниците
Фонтанът на Нептун
Фонтанът на органа
Фонтанът на Нептун
Фонтанът на органа
Фонтанът на Нептун
Фонтанът на драконите
Фонтанът на драконите
Фонтанът на драконите
Фонтанът на драконите
Фонтанът на драконите
Рибарниците
Фонтанът на Нептун под Фонтана на органа
Fontane delle Aquile Estensi
Ротондата на кипарисите
Ротондата на кипарисите
Fontanina Rustica dell'Inverno
Fontane delle Aquile Estensi
Фонтанът на Диана от Ефес, или "Майката природа"
Фонтанът на Диана от Ефес, или "Майката природа"
Fontane rustiche dette "Mete"
Fontane rustiche dette "Mete"
Fontane rustiche dette "Mete"
Fontane rustiche dette "Mete"
Fontana della Civetta
Fontana di Proserpina
Фонтанът на Нептун под Фонтана на органа
Кулата на Барбароса
Фонтанът на совата
Fontana di Proserpina
Фонтанът на совата
Fontana di Rometta
Фонтанът на совата
Лодката с мачтата като обелиск, символизираща остров Тибуртина в р. Тибър, под статуята на триумфиращия Рим
Фонтанът на флората
Фонтанът Ромета, който е миниатюра на древен Рим
Фонтанът Ромета
Голямата лоджия
Пещерата на Диана
Орел сред стоте фонтана
Маска от стоте фонтана
Маска от стоте фонтана
Маска от стоте фонтана
Маска от стоте фонтана
Маска от стоте фонтана
Орел сред стоте фонтана
Ромул, Рем и вълчицата
Триумфиращият Рим
Голямата лоджия
Фонтанът на трипода с част от Алеята на кардинала, гледани от лоджията
No comments:
Post a Comment