Малко е известно за историята на града. Несигурността по отношение на правилното идентифициране води до липса на увереност и при изследването на древните източници, които описват селището. Доскоро се е смятало, че тези руини, разположени в Тавърските планини, са останките от глад, наречен Селевкия в Памфилия. През 80-те години на ХХ век обаче немският учен Йохан Нол изказва тезата, че това са руините на Лирбе и че Селевкия е различен глад, разположен близо до средиземноморския бряг.
Думата Lyrbe произхожда от лувианския език, който е използван от местните хора в Мала Азия преди пристигането на древните гърци в района. Лувианският произход на името на града сочи съществуването на селище на това място през II в. пр. Хр., но тази теория не е била потвърдена с археологически изследвания.
Въпреки това, ако се приеме, че запазените сгради могат да се идентифицират като Селевкия в Памфилия, основите на града трябва да се припишат на Селевкус I Никатор – един от генералите и последователите на Александър Велики. В края на IV в. пр. Хр. Неговото царство обхваща на практика цяла Мала Азия, където поне пет града се наричат Селевкия и са основани през този период.
Може да се приеме и трета версия: може би Селевкия е построена на мястото, където преди това се е издигал Лирбе. При всички случаи вероятно ще се научи повече за Лирбе/Селевкия в бъдеще, когато се проведат по-значителни археологически разкопки, подпомагащи идентифицирането на глада и хвърлящи светлина върху неговата история.
Археологически разкопки в Лирбе са правени през периода 1972–1979 г. от екип, воден от проф. Джале Инан. Оттогава досега не са предприемани нови разкопки. Интересно откритие, свързано с Лирбе, е идентифицирането на древни надписи на езика на Сиде, който е специфичен за този район. Тяхното съдържание подсказва, че Лирбе е било населявано от хора със същия произход като жителите на Сиде на брега на Средиземно море.
Видимите останки от сгради в Лирбе са от елинистичния, римския и византийския период. Най-значителната сграда в града е агората, смятана за най-добре запазената структура от този вид в Памфилия. Освен това има останки от валове, бани, храмове, цистерни, гробници и църква.
Агората – политическият и търговският център на Лирбе – е правоъгълен площад, който някога е бил заобиколен от всички страни с галерии и колони в дорийски и йонийски стил, и сгради на два етажа. В древността шест порти са водели до агората. Комплексът е построен в елинистичната епоха – през II век пр. Хр., а по-късно е възстановяван на два пъти – в рания римски период и през IV или V век.
От северната страна на агората има библиотека и екседра – отворена ниша под формата на полумесец, която е била използвана за водене на политически дебати. Източната страна на агората е доминирана от одеона, който в древността е имал дървени пейки. До одеона поредица от магазини се простира по цялата страна на агората.
В северозападния ъгъл на агората има следи от ранен византийски параклис. Много от стаите в агората са с мозаечни подове. Две красиви мозайки, изобразяващи Седемте мъдреци на Гърция и Орфей, днес са изложени в Археологическия музей в Анталия.
Други сгради в Лирбе са разположени до агората и по хълма на планината над площада. Благодарение на специфичното местоположение – далече от брега, високо в планината, Лирбе не е жертва на кражба на строителни материали. Насред гората могат да се открият следи от древни сгради с различна степен на запазеност: църкви, храмове, къщи, както и паднали колони и забравени мелнични колела.
Входът в Лирбе е свободен и районът на древния град не е заграден с ограда. Разходката из града е приятна, тъй като руините са разпръснати по не много стръмен склон на планината. Останките обаче не са обезопасени и посетителите трябва да са внимателни.
Повечето от археологическите открития в Лирбе са от периода на археологическите разкопки през 70-те години на XX век и сега са част от колекцията на Археологическия музей в Анталия. Няколко експоната има и в Археологическия музей в Сиде.
Posts
No comments:
Post a Comment