Баба Цоцолана (baba_zozolana): Древният Сиде (Ancient Side)

Град Сиде е разположен по средата на пътя между Анталия и Алания и е не само популярен курорт на средиземноморския бряг (цялото крайбрежие е ориентирано към немскоезичните туристи), но и прекрасно запасен древен град. В древността той е процъфтявал благодарение на търговията с роби, която е допринасяла за богатството и мощта на това селище. Тук се намират останки от елинистичния и римския период, които са огромна туристическа атракция, а местният музей е разположен в бившите римски терми.

Сиде е основан през VII в. пр. Хр. от гръцки заселници от Кайм в Еолия – земя, намираща се в северозападната част на Анадола. Светицата покровителка на града е била Атина: нейната глава е била изсичана върху монетите, сечени в Сиде. Гръцкият произход на жителите на Сиде обаче бързо е забравен и наследниците на гръцките колонизатори приемат езика и обичаите на местните хора. Този език, чиито примери са открити в надписи от III и II век пр. Хр., все още не е разбран от изследователите. Знае се обаче, че името на града означава „нар“ на местния диалект.

Благодарение на благоприятното местоположение в естествено пристанище Сиде бързо става едно от най-важните селища в Памфилия и търговски център в региона. През VI в. пр. Хр. Сиде попада под управлението на Лидия (известна и като Меония), а по-късно и на Персия, но малко се знае за този период от историята.

През 333 г. пр. Хр. Александър Велики поема контрола над Сиде без битка и преди да се впусне в голямото си настъпление на Изток, той оставя тук малък гарнизон. По този начин гражданите на Сиде влизат в контакт с елинистичната култура. След смъртта на Александър Велики, Сиде попада под контрола на един от диадохите (термин, употребяван за елинистичните владетели, поделили си огромната империя на Александър Велики след смъртта му през 323 г. пр. Хр.; това са пълководците Антипатър, Птолемей, Селевк, Лизимах, Антигон и др. Те водят няколко войни помежду си за Александровото наследство и войните продължават и при техните наследници) – Птолемей I, който се обявява за цар на Египет. Династията произхожда от управителя на Сиде до II в. пр. Хр. Птолемей, когато градът е бил окупиран от селевкидите. През целия период Сиде поддържа значителна независимост и е важен културен център в Памфилия.

През 190 г. пр. Хр. флота, собственост на града-държава Родос, подкрепяна от Рим и Пергамон, разгромява селевкидския цар Антиох. Според условията на мирния договор, сключен в Апамея през 188 г. пр. Хр., Памфилия става част от царството Пергамон. Действителната власт на Пергамон обаче се простира само до Перга (Перге), оставяйки районът на Изток, включително Сиде, в състояние на практическа независимост. В този период царят на Пергамон Аталос II Филаделфус (не съм сигурна в транскрибирането на името на български), нарежда строителството на ново пристанище, разположено в Аталия (днешната Анталия).

В периода между 188 до 67 г. пр. Хр. Сиде е свободен град и сече собствени монети – тетрадрахми с богинята Нике и лавров венец. През I в. пр. Хр. градът става основна военноморска база на пиратите от Киликия (бреговия район на Мала Азия в древността) и следователно център на търговията с роби. През 78 г. пр. Хр. пиратите от Сиде са разгромени от римския консул Публий Сервилий Ватия Исаврик и през 67 г. пр. Хр. претърпяват окончателно поражение, този път от генерал Помпей. Това на практика означава завладяване на Сиде от Рим.

През 25 г. пр. Хр. император Август реформира администрацията и според новите правила Памфилия, а следователно и Сиде, е включена в римската провинция Галатия. Богатството на града през този период идва не само от търговията с роби, но и от продажбата на зехтин. Населението се увеличава до 60 хиляди души и периодът на просперитет продължава до III век. Търговската флота на Сиде често играе двойна игра: на миролюбиви търговци и при благоприятни обстоятелства на кръвожадни пирати. Богатите търговци заделят значителна част от доходите си за развитието и разкрасяването на града. Те спонсорират нови обществени сгради, гладиаторски битки и игри. Повечето от древните сгради, запазени до днес в Сиде, датират от този исторически период.

През IV в. започва постепенният упадък на Сиде. Дори здравите градски стени не успяват да спрат нашествието на местните племена от Тавърските планини. През V и VI век Сиде става седалището на епископа на Източна Памфилия. През VII век обаче арабска флота атакува града и след като го завладява, нашествениците го опустошават и изгарят по-голямата част от селището. През X век градът е почти напълно изоставен и през XII век останалите му жители се местят в Анталия. Споменът за мощта на Сиде постепенно е забравен и руините са наречени просто „Старата Анталия“.

Под управлението на селджуките и отоманците Сиде не е населен. Едва през 1895 г. турски бегълци от Крит се заселват сред руините на Сиде. В течение на времето малката общност расте до размера на село, наречено Селимие.

Днес Сиде е известен ваканционен курорт. Градът обаче е успял да запази голяма част от чара на малко селце, каквото е бил само допреди няколко десетилетия. За разлика от Алания, където се концентрират младите туристи, които искат бурни нощи, Сиде е ориентиран към по-улегнали туристи. Освен това местният микроклимат е по-мек от този в Алания, тъй като Сиде е разположен по-далече от Тавърските планини и това води до по-малка влажност.

Първото системно описание на Сиде датира от 1890 г., когато градът е посетен от австрийски екип от изследователи, ръководен от Нийман и Петерсен. От 1947 до 1966 г. са правени археологически разкопки от екип на проф. Ариф Мюфида Мансел. Работата му по-късно е продължена от проф. Джале Инан и Халук Абасоглу. През 2009 г. започва последният период на археологически разкопки в Сиде, този път под ръководството на проф. Петер Шерер от Университета на Грац (Австрия).

На любителите на древната история Сиде може да предложи много. Запазени са останки от дните, когато градът процъфтява като търговски център. Най-впечатляващите паметници са театърът от римския период, руините на три храма: на Аполон, на Атина и на Мен (анадолско божество на Луната), разположени близо до водата и до пристанището, и римските терми близо до агората, които днес изпълняват ролята на Археологически музей на Сиде. Има останки от други исторически сгради, търговската агора, две улици с колонади и останки от магазини.

В Сиде се намират и останките от византийска болница, великолепен нимфеум, който се е снабдявал с вода от Тавърските планини чрез система от акведукти, и монументална врата със съседен фонтан, известен като паметник на Веспасиян.

Най-важният нимфеум в Сиде е разположен срещу основната градска порта. Построен е по същото време като акведукта. По онова време триетажният нимфеум е бил украсен с богато декорирана фасада, издигаща се над водния резервоар. Най-отдолу сградата има три ниши, които продължават да съществуват. В древността водата е текла през отворите на тази сграда. Статуите и релефите, които са украсявали нимфеума, днес са изложени в местния Археологически музей.

В Сиде са запазени руините на библиотека от II век, базилика от византийския период, още две бани (пристанищната и главната баня), храма на Дионис (при театъра) и некропол.

Храмът на Аполон до пристанището

Нимфеумът

Главната градска порта

Агората

Останки от магазини

Едната от улиците с колонади

Нимфеумът

Агората

Останките от улицата, свързваща агората с амфитеатъра

Агората

Останките от улицата, свързваща агората с амфитеатъра

Останките от византийската болница, която е имала 6 стаи, разположени на 2 етажа

Улицата, свързваща агората с амфитеатъра

Византийската болница

Останките от къщата с перистила. Имала е 2 открити вътрешни двора . Някои от стаите са с мозаечни подове. Вторият етаж се е поддържал от колони, които са се срутили. Канализационната система сочи, че къщата е имала частна тоалетна - голяма рядкост в древността. Къщата е построена през елинистичния период и е използвана до византийския период.

Амфитеатърът е построен през II век на мястото на по-ранен елинистичен театър. Външната фасада е била двуетажна, но днес се вижда само долната част, украсена с аркада. Побирал е до 15 хиляди зрители.

Останките от къщата с перистила

Къщата с конзолата

Останките от фонтан с три басейна

Паметникът на Веспасиян

Обществената тоалетна (латрина). По-особеното е формата й - полукръг, тъй като повечето обществени тоалетни през онци период са били правоъгълни сгради. Обслужвала е тълпите от агората и театъра.