Алания (Alanya)

Алания се намира на около 134 км на югоизток от Анталия на полуостров между Средиземно море на юг и Тавърските планини на север. Това е една от най-популярните туристически дестинации в Турция особено за плажуващите. Градът има много плажове със син флаг на организацията „Фондация за екологично образование“ (FEE) и множество хотели и курорти на брега. Повечето от посетителите на града са от Германия, Нидерландия, Скандинавия и Русия. През последните години много чужденци купуват недвижима собственост във и около Алания, за да я ползват през летните месеци или след пенсионирането си. Алания е много популярен район особено за немските граждани.

Исторически, градът е между районите Киликия и Памфилия на юг. Началото на селището не е известно, но по време на археологически разкопки в някои от близките пещери археолозите откриват, че районът е населяван от времето на палеолита. Около IV век пр. Хр. селището е известно като Coracesium. Селевкидите се опитват да го завладеят, но се провалят. По-късно то става център на пиратството в Средиземно море, особено при управлението на бунтаря Диодот Трифон. Римският генерал Помпей Велики завладява града през 65 г. пр. Хр. и слага край на пиратското управление. През римския период гладът просперира и кове собствени монети (II в. пр. Хр.) – знак за неговото богатство и просперитет по онова време.

След рухването на Римската империя градът се управлява от византийците. Те го наричат Калонороса, т.е. „красива планина“. Информацията за византийския период е ограничена, но по всяка вероятност това е бил християнски град като останалата част от Киликия и Памфилия. През средновековието Алания е известна с различни имена: Candelor, Scandelore или Galenorum в зависимост от това, който му дава името – генуезците, венецианците или кипърците.

Около XI и XII век градът преминава в различни ръце: селджукските турци, византийския управник Алексис I Комнинос, Първия кръстоносен поход и арменския управник Кир Вард. Завладян е през 1221 г. от селджукския султан Ала-Адин Кей-Кубат, който му дава името си и го нарича Алайе. През този период градът отново се възражда. Султаните започват многобройни строителни и реставрационни проекти, които го превръщат във важно търговско пристанище за Западното Средиземно море.

След падането на селджукските турци Алания е завладяна от караманлиите и други анадолски княжества, както и от кипърски царе, а и от египтяните. По време на Отоманското управление след XV век градът губи значението си. Твърди се, че Ататюрк преименува града Алания (вместо Алайе) през 1933 г. така че това става съвременното му име.

Алания е един от най-добре запазените селджукски градове днес и основната му забележителност е крепостта.