След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва укрепването му с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда сред първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 м, а южната крепостна порта се извисява на 13 м. Крепостта е имала 44 кули.
В античния град се е влизало през 4 големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор Момина сълза. Тук се е намирала най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 кв.м. Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски бани на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода.
Комплексът от представителните сгради в парк Момина сълза включва и амфитеатъра. Той е бил едно от най-посещаваните и любими места на хората в онази епоха, дошли в Диоклецианопол на отдих и развлечение. Амфитеатърът е от типа на циркусите, в които са се провеждали спортни състезания и борби с животни. Построен е през първата половина на IV в. и е спазвал каноните на новата християнска идеология да не се пролива кръв. Отлично запазена е арената и обслужващите амфитеатъра помещения. През 306 г. била построена банската сграда при извор Момина баня, където и сега е запазен дълъг 16 м керамичен надпис с имената на римските съимператори Максимиан Галерий и Лициний баща.
След въвеждането на християнството като официална религия в Римската империя през първите десетилетия на IV в. Диоклецианопол се превръща във важен християнски център – седалище на епископ. Откритите в града 10 раннохристиянски базилики от периода IV-VI в. отразяват особеностите в развитието на раннохристиянската архитектура. Това може да се види и днес в добре запазените и експонирани храмове. Интерес представлява единствената открита досега двукорабна базилика, която е построена през средата на V в. върху част от казармения комплекс на античния град. В историческите извори се съобщава, че по онова време градът се е нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия след Филипопол (Пловдив) и Берое (Стара Загора).
Възстановеното през втората половина на XVII в. върху развалините на античните и средновековни сгради малко селище е наречено Хисар. На турски и арабски език „хисар“ означава „крепост“, но първоизточник е Caesarea – „царски град“, име, което вероятно се е използвало през вековете като препратка към миналата му царска слава. През 1942 г. с. Хисар се слива със съседното Момина баня и е наименувано Хисар-Момина баня. През 1964 г. е обявено за град с името Хисаря.
Некрополите на Диоклецианопол са разположени извън рамките на крепостните стени. На около 300 м южно от укрепения град се намира римската гробница. Тя е запазена в оригинал и е достъпна за посещения. Характерна е с дългия си коридор, гробна камера и цветна подова мозайка. Всички паметници на културата в Хисаря са експонирани в паркова среда и са достъпни за посещение.
Posts
No comments:
Post a Comment