Сус, Тунис (Sousse, Tunisia)

Сус е разположен на 140 км южно от столицата Тунис и има повече от 540 хиляди жители. Градът е в централно-източната част на Тунис, в залива Хамамет на Средиземно море. Името може да е с берберски произход: подобни имена се откриват в Либия и в южната част на Мароко.

Икономиката му се базира на транспортната техника, преработката на хранителни продукти, зехтина, текстила и туризма. Тук е разположен и Университетът на Сус.

Сус е важно търговско и военно пристанище по време на аглабидския период (800–909 г.) и е типичен пример на град, датиращ от първите векове на исляма. С неговите "казбах", стени, медина (с Голямата джамия), джамията Бу Фтата и типичния рибат (едновременно форт и религиозна сграда), Сус е част от бреговата отбранителна система. На снимката: рибатът на Сус.

Думата рибат произлиза от арабския глагол рабата – "назначавам на служба в гарнизон". Рибат на Сус е най-старият паметник в града. Някои надписи подсказват, че е построен през 821 г. като една от верига от крепости в много сложна отбранителна система, която се простира по средиземноморското крайбрежие, за да отбранява Северна Африка от европейските нашественици.

Рибат е разположен на входа на медината до Голямата джамия. От кулата се разкрива възхитителна гледка към медината, Голямата джамия и пристанището.

Градът се съюзява с Рим по време на Пуническите войни, избягвайки разрушаването му, и навлиза в относително мирен 700-годишен период по силата на Pax Romana.

Голямата джамия на Сус отвън изглежда като малка крепост с дебелите си, груби каменни стени, увенчани със зъбци и големи кръгли кули в ъглите. Построена е през 850 г. от освободен роб, наречен Мудам, по заповед на аглабидския емир АбуеЕл Абес Мохамед.

Разположена в тунизийския Сахел (област от Тунис, заемаща централната част от източния бряг, с основен град Сус, наречен "Перлата на Сахел"), медината на Сус е хармоничен археологически комплекс, отразяващ арабско-мюсюлманския урбанизъм, приложен към крайбрежен град, изложен на дълга история на пиратство и всякакви опасности от морето.

С медината на Монастир тя представлява уникален прототип на военна брегова архитектура от първите векове на исляма, която е запазена и до днес. В медината освен търговски обекти има и жилища, разделени на миникварталчета в лъкатушещите проходи и тесни улички – бързо изчезващ градски пейзаж, заплашен от съвременния живот и еволюцията на архитектурните техники.

Като част от бунта на Бонифаций срещу Константинопол са поканени вандалите, които превземат Hadrumetum през 434 г. и го преименуват на Hunerikopolis. По време на Вандалските войни Юстиниан отново превзема града през 534 г. и възстановява римското му име.

През VІІ век арабско-ислямските армии завладяват територията, която днес е Тунис, и бързо разпространяват арабската култура по земите, които вече са били напълно романизирани и християнизирани.

Сус е и голям туристически курорт. Хотелските комплекси имат капацитет 40000 легла и са по протежение на 10 км от стария град (Медина) на север по брега до Порт Ел Кантауи.

Традиционната тунизийска къща. Очарователен малък, частен музей, разположен зад старите градски стени, който е бил дом на тунизийско семейство, но след смъртта на последния му представител е превърнат в музей.

ЮНЕСКО обявява медината на Сус за част от Световното наследство през 1988 г., цитирайки наред с другите неща запазването й от съвременното развитие.

Централно място в традиционните тунизийски къщи заема отвореният вътрешен двор, от който има достъп до всички стаи, включително спалните на първата и втората съпруга, както и до детските стаи.

Старият град на Сус се е оказал идеално място за снимане на филми. Най-известният е Raiders of the Lost Ark ("Похитителите на изчезналия кивот", 1981 г.), в които Сус изобразява Кайро. Забележителното е, че стилът на Сус - белите къщи със сини детайли - няма никаква прилика с действителната архитектура на Кайро.

Сус запазва средновековния си център от тесни, криволичещи улички, казбах и медина, рибат и дълги градски стени на брега на Средиземно море.

Арабите превземат града, който след падането на Рим се превръща в бледа останка от предишния си вид. Преименуват го на Суса и за няколко десетилетия го издигат до основно морско пристанище на Аглабидската династия. Когато аглабидите нахлуват в Сицилия през 827 г., Суса е тяхната основна отправна точка.

През следващите векове, след като Европа набира сили и започва да изтиква обратно исляма, Суса за кратко е окупиран от норманите през ХІІ век, а след това е завладяна от испанците. На снимката: покритата част на медината.

Традиционните тунизийски десерти с бадеми, които заедно с маслините са белегът на страната.

През ХVІІІ век е обект на бомбардировки от венецианците и французите. Французите наричат града Сус (Sousse). На снимката: магазинчетата в медината.

Въпреки вълненията и размириците около него, характерът на Сус остава твърдо арабски. Днес той се смята за един от най-добрите примери на обърнати към морето укрепления, построени от арабите. Неговият рибат (структура, която комбинира минаре и наблюдателна кула) е характерна черта, която привлича посетители от цял свят.

Сус е мястото на провеждане на Chess interzonal през 1967 г., станал известен, когато американският гросмайстор Боби Фишер излиза от турнира, макар че тогава вече води в класирането.

Всяка година в Сус пристигат около 1,2 милиона туристи. Руснаците са особено многобройни и това е наложило голяма част от табелите и рекламите да са и на руски.

Според оценките Сус има приблизително 15 хиляди подземни погребални камери. Мрежата от подземни пасажи, камери и гробове датира от ІІ до V век (раннохристиянския период) и се разпростира на около 5,5 км. Катакомбите, които някога са се използвали от християните, за да погребват мъртвите си, преследвани от управляващата империя, а също и за поклонение, днес са популярна туристическа атракция. Открити за посещение обаче са само 40 метра от тях.

Характерните за Тунис жасминови храсти са навсякъде, за да пръскат тежкия си аромат.

Сус е на 20 км от международното летище Монастир. Плажовете с фин пясък граничат с плодни градини и маслинови горички. Климатът е средиземноморски, с горещи, сухи лета и топли, меки, влажни зими. Това го превръща във всесезонен курорт.

Голямата джамия е построена с големи каменни блокове, някои от които са взети от римските бани в Картаген – една от причините, поради които баните не са по-добре запазени. Тя е един най-старите примери на мюсюлманско изкуство в Северна Африка.

Средните температури в Сус за периода от май до август за последните 30 години са минимална 19,7°C, максимална 29,1°C, средна 24,4°C. Средните валежи за май са 19,3 мм, за юни 4 мм, за юли 1,7 мм, а за август 10,3 мм.

Плажната ивица на Сус е широка и много дълга - продължава на 10 км до Порт Ел Кантауи - големият туристически център на Тунис, построен през 1979 г. около изкуствено създадено пристанище, приютяващо до 340 луксозни яхти.