...
Tuesday, January 15, 2013
Sunday, January 13, 2013
Михас (Mijas)
Михас е един от най-популярните райони в Андалусия. Прочуто е като едно от най-красивите *бели села* в Испания. Районът, управляван от кметството на Михас, е съставен от три много различни квартала: селото високо в планината Сиера де Михас, по-съвременна застроена площ и 12-километрова ивица от малки селца до морето: Mijas Pueblo – бялото андалуско село Михас, Las Lagunas – съвременната, търговска зона с известна местна индустрия, и Mijas Costa – селцата покрай брега на морето (тук се намира най-големият голф курорт в Испания).
Mijas Pueblo – това очарователно село е разположено по склоновете планината и е заобиколено от борови гори. То се издига на 428 м над морското равнище и има население от 7500 души. Най-близкият град е испанският морски курорт Фуенхирола (на 8 км), летището на Малага е на 25 минути път с кола. Михас е успяло да запази голяма част от своя чар на *бяло село* с калдъръмените тесни и виещи се улици, зашеметяващо белите стени и спиращите дъха гледки.
От тези 7500 души население съществена част са англичани и това е причината кметството да има отдел за чужденците, който се грижи за много от нуждите на онези, които не говорят испански. В много от магазините (особено за хранителни стоки) надписите са на английски език, а вече има и много реклами на руски.
Независимо от огромната му популярност сред туристите, Михас някак си е успяло да запази голяма част от традиционния андалуски начин на живот, а местните хора демонстрират своята невъзмутима страст към всичко празнично и непогрешимия, релаксиран светоглед *mañana* за всичко, което може да се отложи за някой друг ден.
Когато човек заскита по тесните улици, бързо разбира какво е привличало и привлича чужденците да се заселват тук. Много художници и писатели са го превърнали в свой дом, наслаждавайки се на прекрасен целогодишен климат без глъчката и трафика на по-търговските крайбрежни градове само 7 километра надолу по планинския склон.
Община Михас е в западния район Коста дел Сол. Средните годишни валежи са 660 л на кв. м, а средната годишна температура е 17 градуса по Целзий.
Теренът се издига за кратко разстояние и на места много рязко от морското равнище до най-високия връх на територията (1130 м). Деретата, върховете и повече или по-малко умерените хълмове все още пазят своята местна растителност, въпреки че грандиозното градско развитие на района прави все по-трудно поддържането на пасища и маслинови горички, които вече носят твърде ограничени доходи.
Суровата природа на пейзажа и определено уважение към околностите да предпазили естествената красота на тази община да бъде скрита от игрищата за голф, тухлите и цимента. Тази съдба обаче не е подминала бреговата зона, която на практика е напълно урбанизирана от Фуенхирола до Марбея, където човек трудно разбира, че е излязъл от едно населено място и влязъл в друго. Изключение правят няколко скалисти зони, които остават непокътнати.
Открити са факти, които потвърждават, че Михас някога е принадлежало на Турдетания (турдетаните са древен народ населявал до пристигането на римляните крайния юг на Иберийския полуостров и по-специално долината на р. Гуадалкивир), а други следи свидетелстват за присъствието на гърци и финикийци, които са използвали минералното богатство на областта.
Първата историческа препратка към селото обаче е от географа Птолемей от Александрийската школа, който трябва да е бил по тези земи през ІІ в. или е събрал информация от някого, който ги е познавал много добре, ако се съди по точността, с която Птолемей описва някои места.
Местността се е наричала Тамиса през Римската епоха и има данни, че на това място е кипяла забележителна икономическа дейност заради близоттта с римския Via Appia, който е свързвал градовете Кадиз и Малага. Арабите я наричат Микса, от което християните извличат съвременното име Михас.
Мюсюлманите завладяват селото много скоро, след като акостират на Иберийския полуостров. През 714 г. те вече го управляват, при това с голяма изгода, след като позволяват на жителите му да продължат да владеят собствеността си и да практикуват религията и обичаите си в замяна на определен процент от земеделската и животновъдната продукция.
Добрите отношения на мюсюлманите с мозарабите (християните, които приемат определени аспекти на мавърската култура в Испания) са очевидни по времето на диктатора Умар ибн Хафсун, с когото те поддържат сърдечни и благотворни отношения, тъй като двете групи имат нужда една от друга. След смъртта на Умар ибн Хафсун, областта е завладяна повторно от Абд ар-Рахман III.
Маврите удържат на атаките на християнската армия по време на Реконкистата до завладяването на Малага през 1487 г. Когато научават, че Малага е паднала, жителите на Михас решават, че най-добрият вариант за тях е безусловната капитулация.
Емисарите, които са изпратени в Малага, за да съобщят за капитулацията, са хвърлени в затвора, а някои са продадени в робство. През 1494 г. земята на общината е разделена между *старите християни*.
Районът получава статута на villa (кралски град) през 1521 г. като награда за лоялността на жителите на Карл V по време на Guerra de las Comunidades de Castilla (войната на кастилските общини, или въстание на гражданите на Кастилия срещу управлението на Карл V и неговата администрация между 1520 и 1521 г.), а Хуана Кастилска, известна и като *Лудата*, го обявява за освободен от плащането на търговски данъци (alcabalas).
Векове по-късно, на 2 декември 1831 г., Михас е сцена на важно историческо събитие. Генерал Торихос акостира на брега на Ел Чаркон с 52 спътници. Те преминават през територията на общината към планините, откъдето слизат до Алаурин дела Торе, за да потърсят убежище в имението на графа на Молина. Дни по-късно, на 11 декември, генералът и неговите мъже са екзекутирани от взвод за разстрелване на бреговете на Сан Андрес в Малага за това, че са се опълчили срещу абсолютизма на Фердинанд VII.
В момента, в който пристигне в Михас, човек много ясно осъзнава атмосферата на ориенталски пазар, излъчвана от многобройните магазини, които заемат целия исторически квартал. Това идва не от нещата, които се продават (или поне само отчасти), а от разположението на малки бизнес начинания по тесните улички на селото.
Освен този многоцветен конгломерат от магазини, може би най-характерното за Михас е постоянният трафик през пасажите и малките площади на прочутите burro-таксита (магарета, които се използват за транспорт) – вероятно най-ефективната и най-известната туристическа атракция. Някои казват, че човек не може да си тръгне от Михас, без да е пояздил магаре. Този характерен начин на придвижване започва да се използва през 60-те години на ХХ век, когато туристите в Михас искат от работниците, прибиращи се от околностите на магаретата и мулетата си, да им позволят да се снимат с животните като начин да уловят специален момент от андалуската си ваканция.
Някои туристи дори искат от селяните да им позволят да пояздят животните в замяна на щедър бакшиш, който по онова време често е бил по-голям от селските надници. Работниците започват да прекарват повече време в разхождане на туристите на своите магарета и така буро-таксито се превръща в икона на Михас. Днес има около 50 подобни *таксита*, които си имат и специален паркинг на улица Ла Пеня.
Всяко селище има нужда от собствена легенда и за Михас това е Virgen de la Peña (Девата на скалата). Скрита в един ъгъл на селото, гледаща над долината под нея към морския бряг, е параклисът Virgen de la Peña. Изграден в скалата от монаси през 1520 г., вътре има икона на Девата от скалата –светицата покровителка на селото. Според легендата тя се е явила на това място на 2 юни 1586 г. пред двама млади овчари, които били отведени там от гълъб. След това икона на Девата е открита скрита в кухина в кулата, където е била скрита в продължение на 500 години. През 1656 г. е започнала работата върху пещерата-светилище, която днес винаги е украсена с цветя и дарения.
Михас има и Етнографски музей, в който са изложени инструменти от земеделието и рибарството, заедно с фотографии, изобразяващи сцени от миналото. В него е изложена и маслобойна и винарска изба. На горния етаж на музея има специална зала, която е посветена на художествените произведения и фотографиите на местните художници. Експозицията редовно се сменя, за да се даде възможност на различните художници да излагат работите си; много от тях се продават. Музеят е безплатен и често предлага и дегустация на вино по време на фестивалите в селото.
В селото има и Музей на миниатюрите, който е една от най-популярните атракции особено за азиатските туристи. Създаден от авантюриста и хипнотизатор проф. Макс, този музей показва над 360 експоната, събрани по време на пътешествията му по света.
Това малко бяло село си има и Музей на виното, който предлага на любителите виното възможността да учат от професионални енолози и да дегустират вина от всички сортове, отглеждани в Испания: различни видове кава (газирано испанско вино), благородни вина, трапезни вина, червени и розета заедно с гурме храна, за да се засили преживяването, например ароматизирана сол, сметанови сиропи, балсамови конфитюри и маслинови масла. Всяко вино се съчетава със салати, сирена, студени меса, както и изискани ястия, например рататуй с тарталети и риба тон, бейби-фасул в китайски лъжици, пай с ендивия и главоч, и патешки бутчета със сладко вино от Малага. Това определено е голяма туристическа атракция, която никой не пропуска.
Главната църква на Михас е Църквата на непорочното зачатие. Построена върху руините на някогашен замък, църквата е осветена през 1631 г. и използва една от кулите на замъка за камбанария. В нея се съчетават характеристики на барока и на местния стил мудехар. Има 3 кораба, всеки отделен от другите със закръглени арки, като двата странични нефа датират от първата половина на ХVІІ век.
Красивият парк Мирала е разположен на мястото на някогашната крепост, която някога е заемала тази удобна позиция за отбрана. В парка има ботанически градини, аудитория и площадки със спиращи дъха гледки, оборудвани с бинокли. Част от него е и наблюдателната кула на снимката.
В La Cala de Mijas има туристически център, който е възстановил кулата La Cala. Днес в нея има музей, който обяснява и описва поредицата от брегови наблюдателни кули, които се издигат по бреговата линия на Михас.
Църквата Сан Себастиян на Площада на свободата е построена в края на ХVІІ век чрез дарения (по 12 реала на човек), които са събрани през 1674 г. Декоративната мазилка вътре е направена в същата работилница, която строи параклиса и криптата на манастира La Victoria в Малага. Фасадата е разделена на три части, като на преден план изпъква камбанарията. Камбаните и часовникът са монтирани през 1902 г.
Бикоборската арена на Михас датира от 1900 г. и е разположена в центъра на селото. Тази малка арена продължава да е активна и е уникална по своеобразната си форма, която не може да се открие никъде другаде. Целият типично испански спектакъл през летните месеци се открива с традиционно изпълнение на фламенко.
В Михас винаги има някакви събития. Фестивалите и спектаклите са нонстоп през летния сезон. В магазинчетата по повечето от улиците се предлагат чудесни местни продукти, включително керамика, кожени изделия, мед и бижутерия. Почти навсякъде се носи изкушаващият аромат на карамелизирани бадеми, които се правят на място в цялото село. Има и няколко продавачи на garrapiñadas, които приготвят и продават тези лакомства на улицата. На снимката е кметството на Михас.
Wednesday, December 26, 2012
Monday, December 24, 2012
Араповски манастир (Arapovo Monastery)
Араповският манастир "Св. Неделя" се намира на 8 км североизточно от Асеновград, близо до село Златовръх (Арапово), вдясно от пътя за Първомай.
Една от най-интересните постройки в комплекса е тази на Ангел войвода – един от най-известните хайдути в района. Кулата е построена с негови средства, стените й са с дебела зидария и има бойници за защита от разбойници.
"Св. Неделя" е един от малкото манастири в България, които са построени в полето, а не в естествено защитена планинска местност.
Единствен по рода си в страната, манастирът е построен по време на османското владичество в България.
Араповският манастир е основан в средата на ХІХ в. в близост до древно аязмо. Каменен надпис информира, че той е единственият, строен по време на Османското владичество.
Според легендата Али ага, който заедно с йеромонах Софроний подпомогнал градежа на обителта, сънувал, че до манастира има чудодейна вода, изцеряваща болести и най-вече слепота.
Водата от аязмото на манастира излекувала любимата на местния турски владетел Арап бей и той от благодарност дарил земя до лековития извор и разрешил изграждането на манастир.
Според друга легенда мястото е открито от гъркиня, която сънувала, че трябва да изкопае вода, с която да излекува сляпото си дете.
Строителството на манастирския комплекс започва през 1856 г., като са поканени родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски).
През 1859 г. в манастира са основани шампарница и новобългарско училище с около стотина ученици.
През този дълъг период на съществуване на манастира богослужебен език си остава българският.
За прототип е използван Горноводенският манастир.
Ктиторски надписи посочват, че зографисването е направено със средства, събрани от населението, по време на игумена на манастира - архимандрит Софроний.
Революционните идеи идват и в този манастир.
Архимандрит Гервасий основава таен комитет и отваря смесеното училище в манастира, а поп Катрафил е от сподвижниците на Левски. Той загива в Априлското въстание на Милин камък.
Признатият за автор на най-точния портрет на Васил Левски и негов близък съратник – Георги Данчов Зографина – е автор на част от фреските в църквата. Силно земетресение през 1928 г. поврежда църквата и стенописите. През 1930 г. Николай Евров възстановява купола й.
Главната църква "Св. Неделя" се намира на север от кулата. Храмът представлява внушителна трикорабна, триабсидна каменна постройка, като външните му стени са облицовани с каменни блокове.
Изографисването й продължава до 1864 г. Евангелските сюжети се редуват с образите на търновските патриарси, св. Иван Рилски, свети Йоан Кръстител и композиции от деийността на св. св. Кирил и Методий.
Храмът е посветен на Света великомъченица Кириакия (или Неделя). За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч на 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия).
Бог приел чистата ѝ душа, преди мечът на палача да пролее невинната ѝ кръв.
По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата са пренесени в тогавашната столица Търново.
По-късно св. Евтимий, патриарх Търновски, пише "Похвала на светата великомъченица Неделя".
Извън двора, недалеч от северния вход, се намира старото аязмо.
Параклисът също е изографисан от Георги Ганчов през 1870 г. Тук е повторена сцената с покръстването на княз Борис I Михаил.
В югозападния ъгъл на двора на манастира е пристроено второ крило със самостоятелен вход. служещо за гостоприемница. То е възстановено през 1935 г. след сериозните щети, нанесени от земетресението от 1928 г.
Subscribe to:
Posts (Atom)






















































