Tuesday, March 26, 2019

Плажът Изтузу (Iztuzu Beach)

Плажът Изтузу, или Плажът на костенурките, е дълъг 4,5 км и се намира близо до Далян в провинция Мула в Югозападна Турция. Плажът е тясна ивица, която формира естествена бариера между сладководната река Далян и Средиземно море. Това е едно от основните места, в които дълговратите костенурки Карета карета снасят яйцата си в Средиземно море. Тези костенурки са включени в Червената книга на застрашените животни. По тази причина плажът е със статут на защитена територия от 1988 г. и е част от по-големия район със специална защита Köyceğiz-Dalyan. Това са близо пет километра пясък, простиращ се от планината до делтата на реката без никакви къщи, магазини или хотели.

През деня хората плуват, разхождат се, пекат се на слънцето и слушат мелодията на разбиващите се вълни, но нощем се спуска бариера и плажът става недостъпен за хора, тъй като е запазен за костенурките Карета карета – един от най-старите оцелели видове на света, които снасят яйцата си на него от края на април-началото на май до септември.

Плажът Изтузу е второто по важност място за застрашените дълговрати костенурки в Турция. Неколцина турски и европейски еколози, вдъхновени от английската „дама на костенурките“ Джун Хаимоф спасяват Изтузу от съвременното строителство. В продължение на няколко лета Хаимоф живее в дървена къщичка на плажа заедно със семейства от града и наблюдава огромните женски костенурки да копаят гнездата си, а дори спасява една от тях от размахващ нож местен мъж, който искал черупката ѝ за люлка). Тя спасява и много новоизлюпени костенурки, които са дезориентирани от изкуствените светлини и шумовете от дървените къщички. В крайна сметка тези вилички са демонтирани, но без еколозите да знаят, е дадено разрешение за много по-увреждащ околната среда ваканционен комплекс. Когато на плажа пристигат булдозерите, Хаимоф изпраща спешна телеграма до WWF. Принц Филип като президент на WWF иска от турския премиер да забави строителството и да позволи да се осъществи изследване за оценка на въздействието върху околната среда. Това е направено, премиерът на Турция се намесва и през лятото на 1988 г. плажът заедно с района на червения бор и сладководните блата и горите получава статута на зона със специална екологична защита, а строителният проект е спрян.

Новините за Далян и неговите костенурки се разпространяват бързо и скоро градчето става туристически център. През летния сезон до 5 хиляди души посещават плажа и много от тях са еднодневни посетители, които пристигат с големи кораби, прехвърлят се на речни лодки, за да посетят различни места около Далян, и накрая се озовават на плажа Изтузо. Въпреки този прилив на туристи, защитата, която включва обозначена зона, където са гнездата на костенурките и където е забранено копаенето за поставяне на чадъри или лежането на плажа, както и дълга една миля зона, забранена за моторници и джетове, върши работа: 21-годишна мониторингова програма за костенурките, предприета от екип от учени от Университета на Памуккале, показва, че популацията е стабилна и че броят на гнездата леко се увеличава. Студентите откриват гнездата, поставят метални решетки върху тях, за да попречат на лисици или кучета да изровят яйцата, и са на разположение, когато малките костенурки се излюпят.

Туристическите обекти в двата края на плажа са минималистични, за да се ограничи въздействието им върху околната среда. Съблекалните, кафенетата, шезлонгите (чийто максимален брой е 850) и пътеките са направени от дърво, покривите са сламени; душовете, тоалетните и кафенетата се обслужват със солена вода, а отпадните води се изнасят всекидневно.
Има много кошчета за боклук с отделни контейнери за рециклиране на отпадъците в края на делтата и кметството, което управлява тези обекти, използва приходите от шезлонгите, входната такса за плажа и кафенетата, за да почиства всекидневно брега, да осигурява работа на местните хора и да финансира услугите в града.

Най-екологичният начин да се стигне до плажа е с колело, но това изисква доста усилия, защото пътят се катери по планината, откъдето се разкриват панорамни гледки към плажа и езерата. Има и кооперативи, които предлагат dolmus (минибуси), минаващи по същия път, както и цяла флота от кооперативни водни таксита, които плават със скорост 5 мили в час през тръстиките в блатата. Тази скорост е максималната разрешена в делтата, но патрулите са рядкост и еколозите са притеснени, че състоянието на тръстиките се влошава, особено в устието на реката, най-вече заради вълните от мощните и бързо движещи се лодки.

На брега обаче има 24-часови патрули, които гарантират, че изискванията на масовия туризъм и на костенурките Карета карета, превърнали се в неофициалното лого на Далян, ще бъдат балансирани. Най-голямата заплаха за оцеляването на дълговратите костенурки Карета карета е на пясъчните плажове, където започва животът им. Този проблем е една от най-критично важните точки в екологичния дневен ред в Турция. На плажа Изтузу годишно има около 300 гнезда на костенурки. В близост има и клиника за лечение на болните костенурки. Бившата дървена къщичка на Джун Хаимоф е върната на плажа и е трансформирана в малък музей, а през май 2011 г. Хаимоф е наградена от кралица Елизабет II за усилията ѝ за запазване на околната среда и на костенурките Карета карета в Турция.

Дълговратите костенурки Карета карета имат много голяма и много силна челюст. Черупката им е твърда, без ръбове и с формата на сърце. Предните им крака са къси и дебели с 2 нокътя, а задните може да имат 2 или 3 нокътя. Черупката им е червено-кафява с жълто-кафяв нагръдник. Черупките им са от 80 до 110 см дълги; тежат от 70 до 170 кг. Карета карета са предимно месоядни и се хранят с ракообразни животни, които живеят на дъното на морето. Силната им челюст им помага лесно да чупят ракообразните; твърди се, че ако човек ядоса такава костенурка или ѝ причини някаква вреда, тя много лесно с един замах може да откъсне ръката му. Снасят яйца на 2 до 4 години и правят от 3 до 6 гнезда на сезон, приблизително на 12 до 14 дни. Снасят средно между 100 до 126 яйца във всяко гнездо. Малките костенурки се излюпват след около 60 дни, но само 10% от снесените яйца оцеляват. Според изчисленията има от 40 до 50 хиляди снасящи яйца женски костенурки Корета карета.











































Мира (Myra)

Мира е водещият град на Ликийския съюз и надминава Ксантос в ранната византийска епоха, за да стане столица на Ликия. Останките от града се намират на около 1,5 км северно от днешния Демре, на пътя Каш–Финике. По-голямата част от древния град днес е покрита от днешния Демре и от алувиални утайки, тъй като е разположен на река Демре Кай в плодородна алувиална равнина. Днес тази голяма равнина е почти изцяло покрита от оранжерии с домати. В древността този район също вероятно е бил обработван земеделски за износ и търговия с вътрешността на Ликия.

Датата на основаването на Мира не е известна. Той не се споменава в източниците преди I век пр. Хр., когато се казва, че той е един от шестте водещи града на Ликийския съюз (другите пет са Ксантос, Тлос, Пинара, Патара и Олимпос). Смята се, че градът датира от много по-рано, тъй като външна отбранителна стена е била датирана от V век пр. Хр. Градът е известен със своя амфитеатър (най-големия в Ликия) и с множеството изсечени в скалата над театъра гробници.

Произходът на името на Мира не е сигурен и това може да е модифицирана форма на ликийско име, каквито са Тлос и Патара. Името вероятно е свързано с гръцкото название на смирната и император Константин Порфирогенет описва града като „Трижди благословен, дишащ смирна град на ликийците, където могъщият Николай, Божи раб, излива смирна в съответствие с името на града“. Мира обаче като че ли не е известна с производството на смирна – единственият продукт, който действително е документиран, е седефът.

В Мира някога е имало голям храм на богинята Артемида Елеутера (отчетлива форма на Кибела – древната майка-богиня на Анадола), за който се твърди, че е най-голямата и най-великолепната сграда на Ликия. Построен е на голям терен с красиви градини и е имал вътрешен двор, очертан с колони, олтар и статуя на богинята. От него днес обаче не е останала и следа, тъй като св. Николай (епископът на Мира през IV в.) в стремежа си да изличи езичеството в района нарежда храмът на Артемида заедно с много други храмове напълно да бъде разрушен.

В римски времена император Германик и жена му Агрипина посещават Мира през 18 г. и са почетени със статуи, издигнати в пристанището на Мира, разположено на 5 км югозападно от града. Св. Павел сменя кораба в пристанището на Мира на път за съдебното изслушване в Рим около 60 г., след като е бил арестуван в Йерусалим, тъй като е подбуждал към бунтове. Андриаче е главното пристанище за египетските плавателни съдове, преминаващи през този район. Египет е житницата на Римската империя и имперското правителство има флота от кораби за жито, които го пренасят до Рим и до други части на империята. Андриаче е основното пристанище за жито от Александрия – зърното идва от равнината около Мира, но е било пренасяно с лодки, за да бъде изнесено от Ликия. Възможно е Павел да е осъществил това пътуване до Рим с кораб за зърно, тъй като тези кораби често са се използвали и за транспортиране на пътници.

Император Адриан посещава Мира през 131 г. и строи огромна житница в Адриаче, съставена от седем стаи и украсена с негови и на жена му портрети – тя го придружава по време на това посещение.

Императорът на Източната Римска империя Теодосий II прави Мира столица на византийската епархия Ликия, докато градът пад в ръцете на халифа Харун ар-Рашид през 808 г. след обсада, и след това бързо запада. В началото на управлението на Алексий I Комнин (1081–1118) Мира е завзета от делджукските нашественици.

Заради ужасна чума, която помита Анадола (Мира губи една трета от населението си заради нея през 542–543 г.), мюсюлманските нашествия, наводненията и земетресенията, Мира е почти изоставена към XI век. Останките от нея обаче са внушителни – голям амфитеатър, чийто фон са известните скални гробници на Мира. Тези гробници силно напомнят на скалните гробници в Петра.

Гръко-римският театър на Мира е най-големият в Ликия и е една от основните атракции на Мира, тъй като продължава да е в много добра форма. Неговите двойно сводести коридори са запазени и до днес. Открит е надпис на място за сядане, който гласи „място на търговеца Геласий“ – мястото на стария концесионен сектор. Той има 38 редици места за сядане и фасадата му е била богато декорирана с театрални маски и митологически сцени.
Известните скални гробници на Мира са в две главни групи: една над театъра и другата на място, наречено речен некропол, от източната страна. Макар че повечето от гробниците днес са празни, Чарлз Фелоус разказва, че когато открива града през 1840 г., открива и гробници, които са оцветени в червено, жълто и синьо. Цялата скала някога е била оцветена в ярък цвят.
На запад от театъра стръмният склон е насечен от голям брой разположени една до друга гробници с асиметрично разположение – това са скални гробници от типа на къщи. Няколко са храмови гробници и до днес могат да се видят издяланите в скалата стръмни стълби, които водят до тях. Повечето от гробниците са от IV век пр. Хр. и в много от тях има погребални сцени върху барелефи, като някои от сцените изобразяват всекидневния живот на покойника.

Гробниците от източната страна на хълма наподобяват съседстващите с театъра. По стръмна и камениста пътека може да се стигне до паметника, известен като Боядисаната гробница – една от най-впечатляващите в цяла Ликия. Това е необичайна гробница като дом с изключителната характеристика от група от 11 фигури в истински ръст, които са изобразени на барелефи.


















































Search This Blog

Blog Archive