Етна (Mount Etna)

Етна е емблемата на Сицилия и обхваща 19237 ненаселени хектара на източния бряг на острова. Тя е най-високата планина на средиземноморски остров и най-активният стратовулкан в света. Етна е и най-високият активен вулкан в Европа с приблизителна височина от 3330 м – височината му често се променя, когато по време на изригванията се натрупа вулканичен материал, а след това стените на кратера рухнат.

Подобно на други активни вулкани, височината на Етна варира във времето: например през 1865 г. вулканичният връх е бил около 52 м по-висок, отколкото е в началото на ХХІ век. Планината Етна има площ от около 1600 кв. км; основата ѝ е с обиколка от около 150 км.

Историята на изригванията на вулкана може да се проследи до 500 хиляди години назад, а от поне 2700 години тази активност е документирана. Почти непрекъснатата активност на Етна продължава да влияе върху вулканологията, геофизиката и другите науки за Земята.

Вулканът поддържа и важни сухоземни екосистеми, включително ендемична флора и фауна, и активността му го превръща в естествена лаборатория за изучаването на екологичните и биологическите процеси.

Разнообразният и достъпен диапазон от вулканични характеристики, например кратери на върха, конуси на кратерите, потоци от лава и падини превръщат Етна в предпочитана дестинация за изследвания, образование и туризъм.

Природният парк Етна е част от Световното наследство на ЮНЕСКО и представлява най-строго пазената и научно важна част от планината Етна: той е част от регионалния природен парк Parco dell’Etna. Заобиколен е от буферна зона от 26220 хектара, включително части от регионалния природен парк и две туристически зони, в които има хотели, хижи, паркинги, ресторанти, кафенета, кабинков лифт и лифт за скиори, информационни центрове и павилиони за билети.

Планината има три екологични зони една върху друга и всяка от тях има собствена характерна растителност. Най-ниската зона, изкачваща се постепенно до около 915 м, е плодородна и богата на лозя, маслинови гори, цитрусови плантации и овощни градини. Продукцията, отглеждана в нея, носи етикета "От Етна" и е предпочитана заради отличните си вкусови качества – минералите в лавата ѝ придават специфичен и силен вкус. На снимката: къщата, до която е стигнала лавата при едно от последните изригвания.

Подножието на планината Етна е гъсто населено – най-вече град Катания, но селищата по склоновете все повече оредяват с увеличаване на височината. Има специална държавна регулация за височината, която се смята за безопасна за строеж на жилища и други сгради.

Над нея планината става по-стръмна и е покрита с гори от кестен, бук, дъб, бор и бреза. Повечето от тях са човешко творение – специалната програма за залесяване има за цел да укрепи склоновете на планината. При изригване и достигане на лавата на тази височина трябва да се изчакат десет години, за да се охлади земята достатъчно и да могат да се засаждат гори.

На височина повече от 1980 м планината е покрита с пепел, пясък и фрагменти от лава и шлака, а растенията са малко и редки: ендемичните Astragalus aetnensis от семейство Fabaceae (местното им име е "светия трън"), които оформят типични храсти с височина до 0,9 метра, но някои алпийски растения успяват да оцелеят дори и близо до върха. Близо до изворите на някои потоци са открити и водорасли на височина 2990 м.

Името Етна, което е латинско (сицилианското име е Mongibello) произхожда от гръцкото Aitne – "горя". Някои лингвисти обаче смятат, че името може да произхожда от финикийската дума athana, означаваща "фурна". Вулканът се изучава системно от средата на ХІХ век. По склоновете му има три обсерватории: в Катания, Каза Етнея и Кантониера. На снимката: статуя на Дева Мария, издигната в знак на благодарност за опазването на къщите и хората при едно изригване.

Планината Етна е свързана с подпъхването на Африканската под Евразийската плоча, което поражда и Везувий и Кампи Флегрей, но е част от различна вулканична дъга (Калабрийската, а не тази на Кампания). Предлагани са различни теории за обясняването на местоположението на Етна и историята на изригванията, включително процеси на разцепване, гореща точка и пресичане на структурни преломи в земната кора. Учените продължават да дебатират коя теория най-добре съответства на данните и използват различни методи, за да изградят по-точен образ на земната кора под вулкана.

Активността на Етна е документирана от 1500 г. пр.н.е., когато изригвания в резултат на взаимодействието на вода и магма са причината хората, живеещи в източната страна на острова, да мигрират в западната му част.

Вулканът има повече от 200 изригвания оттогава, почти всичките сравнително слаби. Най-силното документирано изригване на Етна е било през 1669 г., когато експлозии разрушават част от върха и потоците лава от цепка в склона на вулкана достигат до морето и град Катания – на повече от 16 км. Това изригване е забележително и като един от първите опити за контролиране на пътя на течащата лава.

Жителите на Катания копаят канал, който отвежда лавата настрана от домовете им, но когато отклонената лава заплашва село Патерно, жителите на тази общност прогонват гражданите и ги принуждават да изоставят усилията си.

Изригване през 1775 г. създава големи потоци от кал, когато нагорещените земни маси топят снега и леда на върха, а изключително силно изригване през 1852 г. изхвърля повече от 56633593 кубически метра лава и покрива повече от 8 кв. км по склоновете на вулкана в потоци от лава.

Най-дългото изригване на Етна започва през 1979 г. и продължава 13 години, а последното започва през 2007 г. и продължава и до днес.

Планината Етна се състои от две части: древния вулкан, формиран изцяло от течни потоци лава, и по-младия стратовулкан Mongibello, който е надстроен над него. Изригванията в базалтовия щит започват преди около 500 хил. години, а стратовулканът започва да се формира преди около 35 хил. години.

В склоновете на вулкана днес има няколко големи вулканични калдери (от испанското caldera – котел, казан – вулканично образувание, получено при сриване на кратера навътре в самия него), които се формират, когато покривите на магмените камери се сриват навътре, включително гледащата на изток и с форма на конска подкова Valle de Bove – тази формация е с площ около 37 кв. км, а стените на най-големия ѝ басейн стигат до 1000 м височина.

Днешната активност на Етна се състои от непрекъсната дегазация на върха, експлозивни изригвания и чести потоци от базалтова лава. Облаците от пепел от експлозивните изригвания са особено опасни за самолетите, тъй като прахът се всмуква в реактивните двигатели и може да се стопи и да покрие движещите се части с пласт от стъкло, което кара мотора да прекрати работа. Тези опасни облаци пепел често са видими и от космоса.

Най-опасни за хората, които живеят по склоновете на Етна и особено за Катания, са потоците от лава. Макар че самите потоци обикновено не се движат достатъчно бързо, за да застрашат хората, често покриват големи площи и разрушават посевите и сградите. В случай на изригване от голяма цепка в склона на вулкана евакуирането на хората от селата и градовете близо до вулкана е огромно предизвикателство. При изригванията на пепел често се покрива всичко чак до Катания, която след това дълго време се събира от сицилийците и се предава на фабрика за производство на познатите сувенири от черна вулканична пепел.

През 122 г. пр.н.е., когато експлозивно изригване изхвърля толкова много пепел и дребен чакъл върху град Катания, че много от сградите му са разрушени поради рухване на покривите, жителите на града са освободени от плащане на данъци на Рим в продължение на десет години.

Освен първия опит през 1669 г. за контролиране на пътя на лавата, заплашваща да разруши Катания, има и втори опит – през 1992 г. Тогава морски пехотинци от САЩ работят заедно с италиански вулканолози, за да разработят Операция Volcano Buster, в която използват експлозиви, за да взривят дупка в тунел от лава на склона към Етна, а след това пускат големи блокове бетон в ямата, за да се опитат да заприщят потока. Подобно на опита през 1669 г. обаче, и този план в крайна сметка се оказва неуспешен.

Любопитен и щастлив факт обаче е, че за около 200-те изригвания на Етна, документирани през вековете, само около сто смъртни случая се приписват на вулкана. Планината обаче не е напълно безобидна – през 1928 г. вулканът разрушава град Маскали.

Издълбаните от лавата пещери през вековете – повече от 200, са били използвани от местните хора за всичко: от свещени погребални места до употребата им като студени изби за съхранение на храна.

Някога склоновете на вулкана са кръстосвали големи бозайници, но днес по-често срещани са предимно лисиците, златките, дивите котки, зайците и мишките. Някои от тези малки бозайници способстват за поддържането на зрелищни хищни птици, например златни орли и соколи.

Най-лесно до Етна се стига от Катания – втория по големина град в Сицилия, разположен на брега на морето и в сянката на планината Етна. От града има редовни автобуси, които се изкачват по склона на планината до Rifugio Sapienza – станцията на ок. 2000 м височина, от която започват лифтовете към върха, а след тях изкачването става с джипове.

Разбира се, най-доброто време за посещение според туристите е в период на изригване и такива спектакли привличат стотици хиляди зрители. Тези събития обаче – съвсем естествено – не могат да се планират предварително, но пък за сметка на това може да траят дълго време: един от изливите на лава във Valle de Bove започва през декември 1991 г. и продължава до пролетта на 1993 г.

Вариантите да се посети Етна са много: (1) 3-часово пътуване с влак (Circumetnea), който тръгва от метростанция Borgo в Катания и обикаля планината, (2) турове с джипове по северната страна на планината, които могат да се резервират от Катания, Таормина, Жардини Наксос и Летояни, (3) от южната страна е пътят за коли и автобуси, тръгващи от централата на природния парк в Николози и от близки населени места, до станцията Rifugio Sapienza. Туровете към върха са с гид, макар че не минават през опасните зони с ограничен достъп близо до самите активни кратери.

Откакто гърците създават легенди за вулкана, казвайки, че той е работилницата на Хефест и циклопите или че под него лежи гигантът Тифон, който кара земята да се тресе, когато се обръща, и древният поет Хезиод говори за изригванията на Етна, а Пиндар и Есхил говорят за прочутото изригване през 475 г. пр.н.е., до днес Етна предизвиква страхопочитанието и възхищението на хората. Жителите на района около Катания като че ли напълно са приели факта, че живеят върху вулкан с всички произтичащи от това последици: днес са тук, но утре може и да ги няма.