Фиордът на Осло (Oslo Fjord)

Около 100 км навътре в сушата, тесният пролив Oslofjord свързва столицата на Норвегия с откритото море. Населението, което живее около фиода на Осло, е около 1,86 милиона (от общо ок. 5 млн. норвежци). На снимката: поради "топлите" води на Северно море очевидно се налага и спасителните жилетки да са почти скафандри, така че сме надлежно инструктирани как се обличат.

Този воден път е най-заетият и пълен с островчета канал, по който някога са кръстосвали параходи, пренасящи пътници по норвежките брегове. На снимката: замъкът Акерсхус с Осло.

Дори и днес, макар че колите са заменили параходите, фиордът на Осло осигурява прекрасни гледки, а при хубаво време стотици яхти кръстосват водите му. На снимката: операта на Осло, която си е заслужила отделна галерия.

Не толкова отдавна най-северната част от фиорда до Осло е замръзвала зимно време и хората са се придвижвали между островите пеша, но днес поради активното движение на морски съдове това е по-голяма рядкост. На снимката: нов жилищен район, който се строи в Осло за облагородяване на бивша индустриална зона.

Фиордът на Осло (Oslofjord) не е фиорд в геоложкия смисъл на думата. На норвежки терминът фиорд може да се отнася до няколко различни водни пътища. На снимката: петролната база на "Статойл", която норвежците шеговито наричат "най-голямата бензиностанция".

И двата бряга на Oslofjord са осеяни с множество индустриални градчета, които от туристическа гледна точка едва ли са интересни, но самият фиорд е достатъчно приятно преживяване. Островчетата около Осло са пълни с вили и вилички на жителите му.

Островът Hovedøya е известен като "английския остров", защото английски цистериански монаси основават тук манастир. Абат Филипус пристига на острова от Къркстед, Линкълншър, през май 1147 г. заедно с 12 монаси и някои енориаши те основават малка църква, която след това разширяват. По-късно строят и манастир и го посвещават на Дева Мария. През 1532 г. манастирът е плячкосан и изгорен, а руините му са разкопани през 1845-1847. С тези монаси е свързано т.нар. скандинавско изключение. Вярата им е повелявала да работят от изгрев до здрач, но белите нощи в Норвегия довели до пълното им изтощение и най-накрая те пратили пратеник до папата в Рим, за да измолят някаква промяна. Пътуването пеша до Рим и обратно отнело твърде дълго време, но когато най-накрая пратеникът се върнал, донесъл разрешението на папата да работят с фиксирани часове, а да не разчитат на изгрева и залеза на слънцето.

Заливът на зайците, наречен така на семейство, което преди години единствено живеело на острова и имало двойка зайци. След известно време напуснали, но оставили зайците на острова. Не след дълго целият остров бил покрит със зайци, така че буквално нямало къде да се стъпи от тях. През зимата, когато водата замръзне, зайците плъзвали и по другите острови чак до Осло. Градските власти решили, че трябва да се справят с тази напаст и пуснали една лисица, но пък тя не се оказала фен на зайците, та се наложило ловните дружинки да приключат с тях.

Първият дървен фар в околностите на Осло, който се използва и до днес.

На плаж въпреки облаците, вятъра и дъжда.

Почти всички островчета са осеяни с вили, а всяка от тях има и "къща за къпане", боядисана в същия цвят като вилата, на която принадлежи. В миналото, когато не е имало бански костюми, хората не са искали съседите им да ги гледат как се събличат и тези къщички са били решението. Събличали са се в тях, а през дупка в пода директно са скачали във водата.

И още къщички за къпане.

И още къщички за къпане.

И още къщички за къпане.

Вилата принадлежи на лекар от Осло, женен за гъркиня. След известен период в Осло обаче съпругата е била обзета от такава носталгия, че съпругът й купил гръцка вила и я пренесъл в Осло.

Вилите следват една след друга.

На някои от островите е било забранено да се строи, но хората започнали да разпъват палатки в почивните си дни. Заради суровото време обаче трябвало по някакъв начин да подсигурят палатките и започнали да издигат стени - от едната страна, от другата страна и така в най-накрая се стигнало и до покривите. В крайна сметка градските власти се предали и разрешили строителството, но при две условия: вилите да не са по-големи от 40 кв.м и да са боядисани единствено в бяло, червено, синьо или зелено.

Този отрязък от фиорда е заобиколен с 3 острова, които го пазят от ветровете и затова водата е малко по-топла и напълно спокойна. Това го е превърнало в любимо място за прекарване на уикендите на яхта там.

Типичните норвежки покриви. Норвежците твърдят, че през лятото пазят хладно (при средномесечни температури за юни от 16, за юли от 18 и за август от 16 градуса), а през зимата - топло. Норвежците се шегуват, че не изискват никаква поддръжка, тъй като, когато тревата порасне твърде много, на покрива може да се качи коза, която да я "окоси".

Островът на богатите. На снимката е входът със стъклена врата към стълбището на вила, чийто собственик се уморил от непрекъснато изкачване и слизане по стъпалата и решил да си направи асансьор в скалата. Шахтата била направена, но когато властите разбрали, забранили инсталирането на асансьор, а собственикът на вилата останал със стълбището със стъклената врата.

Типична гледка от фиорда на Осло - "Острова на богатите"

И пак от Острова на богатите

Личи си, че тук вилите не са ограничени от изискването за 40 квадратни метра :)

Централата на "Теленор" на полуостров Форнебу. До 1998 г. в този район във Форнебу е било летището на Осло, но шумът станал твърде силен, водата - замърсена, и властите решили да преместят летището, а зоната да се рекултивира. Сега това е бизнес район, в който са разположени централите на големи компании и големи и модерни хотели, обградени с паркове и езерца, в които плуват патици.

Ски пистата над Осло.

Романтична църквичка, която е единствената постройка на островче с нейните размери, любимо място на жителите на Осло за сключване на бракове. Естествено достъпът до нея е само с яхти.

Полуостровът на музеите Бигдой.

На Бигдой се намира музеят "Фрам", посветен на норвежките полярни експедиции. Открит е на 20 май 1936 г. и представя в частност трима велики норвежки полярни изследователи: Фритьоф Нансен, Ото Сведруп и Роалд Амундсен.

Освен "Фрам", на Бигдой се намират и музеят "Кон-Тики", Норвежкият културно-исторически музей, Музеят на викингските кораби и Норвежкият морски музей. Тук е и кралското имение Бигдой - официалната лятна резиденция на краля на Норвегия.

Замъкът принадлежи на датски богаташ, който след посещение в Осло решил, че иска да си построи там замък. След продължителни строителни работи обаче, когато най-накрая вилата била завършена, собственикът така и не се появил повече, очевидно загубил интерес към замъка във фиорда на Осло.