Триест (Trieste)

Триест е град и пристанище в североизточната част на Италия, на границата със Словения. Разположен е на едноименния залив на Адриатическо море с население около 220 хиляди души.

Столица е на автономния регион Фриули-Венеция-Джулия, който се радва на специален статут и конституция, дадени му от италианското правителство.

Триест се намира на кръстопътя на няколко търговски и културни потоци: германската средна Европа на север, славянските Балкани на изток, Италия и другите латински държави на запад и Средиземно море на юг. Художественото и културното му наследство е свързано с това характерно положение на "граничен град".

Комбинацията от географски и исторически фактори прави Триест уникален град и очарователно място за посещение. Той не е типичният италиански град, който туристите очакват.

Триест е сред най-интересните италиански градове и средиземноморски курорти и голяма част от миналото му величие все още е ясно видимо във внушителните сгради със сложни неокласически фасади.

Днес Триест често неоснователно се пренебрегва от туристите, които избират да посетят по-известни италиански градове с тяхната силно развита туристическа инфраструктура, например Венеция (на 162 км на запад). С многото си културни атракции, качествени музеи, безкрайни кафенета и древни римски останки Триест е идеална база за изследване на бреговата линия и многото й съкровища, например Castello di Miramare.

Градското пристанище е сред основните забележителности на Триест и винаги е център на голяма активност, както и Piazza dell'Unità d'Italia – огромен площад, който граничи с брега и на който се намира сградата на кметството.

Триест е известен и в целия регион Фриули-Венеция-Джулия с римския си амфитеатър, който е построен преди около 2000 години, а някои от най-добрите гледки към града се разкриват, след като човек изкачи 200-те стъпала на Фара на победата.

Запазил е културното си многообразие заради богатата си история и различните етнически групи, които съжителстват в него. Триест процъфтява като част от Австрия от 1382 г. (която през 1867 г. става Автро-Унгарска империя) до 1918 г., когато се смята за един от най-проспериращите средиземноморски портове, както и за столица на литературата и музиката.

Колапсът на Австро-Унгарската империя обаче и анексирането на Триест към Италия след Първата световна война водят до упадък на неговото икономическо и културно значение. Затова и градът губи своето стратегическо и търговско влияние.

Населението на Триест е етническа смес от съседни региони и държави: Венеция, Австрия и Словения. Доминиращият местен венециански диалект на Триест се нарича Triestine (или Triestino на италиански). Този диалект и официалният италиански език се говорят в градския център, а словенски – в някои от близките предградия. Венецианският и словенският език се смятат за автохтонни за тази област. Има и малък брой немскоезични граждани.

Икономиката зависи от пристанището и от търговията със съседите. Смята се, че жп линията от трансевропейския "Коридор 5" ще е основен мотор за развитието на икономиката на Триест и на цялата североизточна част на Италия.

Науката и научните изследвания винаги са играли ключова роля в Триест и са довели през годините до създаването на няколко организации на ООН, посветени на подпомагането им. Триест е известен като италианския Град на науката и всяка година е домакин на множество важни научни събития. В Триест се намират Международният център за генно инженерство и биотехнология, Международната школа за академични изследвания и Националният институт по ядрена физика.

Географски Триест се радва на уникално и красиво естествено разположение, тъй като е заобиколен от Адриатическо море и планински хълмове. Качеството на живота е високо и жителите му прекарват свободното си време в туризъм, културни събития и спорт, без недостатъците на по-големите италиански градове като улични задръствания, смог и престъпност.

За много от традициите си – от славянските диалекти, които човек чува по улиците, до появата на гулаша и виенските сладкиши в менютата на заведенията – този красив град на средновековни, неокласически и съвременни сгради се обръща към други части на Европа и е без основания се смята за адриатическото пристанище на Хабсбургите, свързано повече с Виена, отколкото с Венеция.

Редицата хетерогенни аспекти на живота в града могат да се разберат единствено чрез историята му. Първите жители на този регион са живеели в големи пещери в близките планински долини от началото на Ледниковата епоха. Били са наречени карни и се смятат за индоевропейско племе. След това има спорадични заселвания докъм 2000 г. пр. Хр. и селата бързо се превръщат в търговски пристанища.

Според древни митологични текстове Язон и аргонавтите са акостирали тук в пътешествията си в търсене на митичното Златно руно; това е и мястото, където Антенор и Диомед са акостирали по време на битката за Троя.

Към 177 г. пр. Хр. пристигат римляните и древният Tergeste става колония на Римската република. Търговията започва да се засилва с изумителна скорост, особено през ІІ век, заедно с развитието на архитектурата.

След поредица от варварски нашествия регионът минава последователно в ръцете на готите, лангобардите, византийците и франзуците.

В средновековието Триест израства във важно пристанище и търговски център и през 1382 г. между града и Хабсбургите се създават дълготрайни взаимоотношения до 1918 г.

Градът е окупиран от френски войски три пъти през Наполеоновите войни от 1797 до 1809 г. и по-късно е анексиран към Илирийската провинция от Наполеон. След Наполеоновите войни Триест продължава да просперира като свободен град под австрийско управление.

Управлението на Мария Тереза Австрийска бележи началото на период на процъфтяване. Търговци и предприемачи от целия свят се стичат в Триест и градът е радикално преструктуриран.

Към края на ХІХ век Триест се разширява по брой на населението и големи застрахователни и корабни компании започват да откриват корабостроителници и фабрики.

Тази миграция поражда многоетническа общност, която е без паралел в останалата част на Европа. Многобройни религии и техните храмове са топло посрещани в областта.

В началото на ХХ век градската атмосфера е космополитна и Триест често е посещаван от хора на изкуството като Джеймс Джойс, Итало Свево (един от най-великите романисти на Италия през ХХ век) и Умберто Саба (един от най-великите италиански поети на ХХ век). Джеймс Джойс пристига в Триест през 1904 г. и остава повече от десет години, преподавайки английски език и пишейки "Портрет на художника като млад", "Дъблинчани" и последната част от "Одисей". Поетът Райнер Мария Рилке живее наблизо; Зигмунд Фройд прекарва известно време тук.

По-късно, заедно с Тренто, градът е основен поддръжник на Иредентисткото движение за обединяването на Италия, поставило си за цел да обедини земята и културата на италианците.

След Втората световна война Триест е окупиран от югославските войски на Тито и става жертва на едно от най-трагичните събития в историята си – лишаването от свобода на хиляди италианци във Фойбе – подземни скални кухини в района Карсо.

Едва през 1954 г., когато Триест е под американско военно управление, той става независима държава (свободна територия Триест) и след това се обединява с Италия. Граничните спорове с Югославия и статутът на етническите малцинства са уредени през 70-те години с Договора Осимо. 

Днес този сравнително малък и компактен град притежава добри музеи, пълни с информация за дългата му и интересна история. Основните музеи включват Морския музей, Музея на Джойс, който пази живота на Джеймс Джойс. Построен на хълм, Научният музей Speleovivarium си струва да се види, както и Историческият музей и музеят Revoltella, където са изложени много картини.

Триест се радва на приятен климат (меки зими и топли лета). Между юни и септември средната месечна максимална температура остава над 25°C, докато зимните температури са малко под 10°C. Най-влажните месеци в годината са октомври и ноември, което означава, че най-добрите месеци за посещение на града са между май и септември.