Араповски манастир (Arapovo Monastery)

Араповският манастир "Св. Неделя" се намира на 8 км североизточно от Асеновград, близо до село Златовръх (Арапово), вдясно от пътя за Първомай.

Една от най-интересните постройки в комплекса е тази на Ангел войвода – един от най-известните хайдути в района. Кулата е построена с негови средства, стените й са с дебела зидария и има бойници за защита от разбойници.

"Св. Неделя" е един от малкото манастири в България, които са построени в полето, а не в естествено защитена планинска местност.

Единствен по рода си в страната, манастирът е построен по време на османското владичество в България.

Араповският манастир е основан в средата на ХІХ в. в близост до древно аязмо. Каменен надпис информира, че той е единственият, строен по време на Османското владичество.

Според легендата Али ага, който заедно с йеромонах Софроний подпомогнал градежа на обителта, сънувал, че до манастира има чудодейна вода, изцеряваща болести и най-вече слепота.

Водата от аязмото на манастира излекувала любимата на местния турски владетел Арап бей и той от благодарност дарил земя до лековития извор и разрешил изграждането на манастир.

Според друга легенда мястото е открито от гъркиня, която сънувала, че трябва да изкопае вода, с която да излекува сляпото си дете.

Строителството на манастирския комплекс започва през 1856 г., като са поканени родопски майстори от с. Югово, начело със Стоян Узунов (Гудевски).

През 1859 г. в манастира са основани шампарница и новобългарско училище с около стотина ученици.

През този дълъг период на съществуване на манастира богослужебен език си остава българският.

За прототип е използван Горноводенският манастир.

Ктиторски надписи посочват, че зографисването е направено със средства, събрани от населението, по време на игумена на манастира - архимандрит Софроний.

Революционните идеи идват и в този манастир.

Архимандрит Гервасий основава таен комитет и отваря смесеното училище в манастира, а поп Катрафил е от сподвижниците на Левски. Той загива в Априлското въстание на Милин камък.

Признатият за автор на най-точния портрет на Васил Левски и негов близък съратник – Георги Данчов Зографина – е автор на част от фреските в църквата. Силно земетресение през 1928 г. поврежда църквата и стенописите. През 1930 г. Николай Евров възстановява купола й.

Главната църква "Св. Неделя" се намира на север от кулата. Храмът представлява внушителна трикорабна, триабсидна каменна постройка, като външните му стени са облицовани с каменни блокове.

Изографисването й продължава до 1864 г. Евангелските сюжети се редуват с образите на търновските патриарси, св. Иван Рилски, свети Йоан Кръстител и композиции от деийността на св. св. Кирил и Методий.

Храмът е посветен на Света великомъченица Кириакия (или Неделя). За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч на 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия).

Бог приел чистата ѝ душа, преди мечът на палача да пролее невинната ѝ кръв.

По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата са пренесени в тогавашната столица Търново.

По-късно св. Евтимий, патриарх Търновски, пише "Похвала на светата великомъченица Неделя".

Извън двора, недалеч от северния вход, се намира старото аязмо.

Параклисът също е изографисан от Георги Ганчов през 1870 г. Тук е повторена сцената с покръстването на княз Борис I Михаил.

В югозападния ъгъл на двора на манастира е пристроено второ крило със самостоятелен вход. служещо за гостоприемница. То е възстановено през 1935 г. след сериозните щети, нанесени от земетресението от 1928 г.